— Ами ако не се съгласи, въпреки причините, поради които трябва да мрази хората?
— Тогава… Бохвания ще реши участта му — каза мрачно Фарингея. — Имам един план…
— Но дали малаецът е успял да свари Джалма заспал? — каза негърът.
— Няма по-смел, по-пъргав и по-ловък човек от малаеца — рече Фарингея. — Той успя да издебне една черна пантера с нейните малки в дупката й. Уби майката и взе малкото, което после продаде на един капитан на европейски кораб.
— Малаецът е успял! — викна индиецът, като се заслуша в особения крясък, проехтял сред дълбоката тишина на нощта и гората.
— Да, това е крясък на сокол, който носи улова си — рече негърът, ослушвайки се, — и нашите братя така известяват, че са заловили жертвата си.
След малко малаецът се появи на вратата на колибата. Беше облечен в дълга пъстра памучна дреха.
— Е? — рече негърът неспокойно. — Успя ли?
— Джалма ще носи знака на доброто дело през целия си живот — каза гордо малаецът. — За да стигна до него, трябваше да пожертвувам на Бохвания един човек, който ми се изпречи на пътя. Оставих тялото му под храстите, близо до ажупата. Но Джалма носи нашия знак. Контрабандистът Махал пръв научи за това.
— А Джалма не се ли събуди? — попита индиецът, смутен от решителността на малаеца.
— Ако се бе събудил, с мен щеше да е свършено, защото трябваше да го оставя жив.
— За нас ще бъде по-полезен жив, отколкото мъртъв — поде метисът. После се обърна към малаеца и му каза: — Братко, като изложи живота си на опасност заради доброто дело, днес ти извърши онова, което сторихме ние вчера и което ще направим утре. Днес ти изпълняваш, утре ще заповядваш.
— Всички принадлежим на Бохвания — рече малаецът. — Какво още трябва да се направи? Аз съм готов.
Малаецът стоеше с лице към вратата на колибата. Изведнъж прошушна:
— Джалма идва, приближава се към вратата. Махал не ни измами.
— Нека не ме види веднага — каза Фарингея, отдалечи се в тъмния ъгъл и се скри под една рогозка. — Постарайте се да го убедите, ако се съпротивлява, аз имам свой план…
След тези думи Фарингея изчезна, а Джалма се появи в отвора на колибата.
Щом Джалма видя трите зловещи физиономии, отскочи от изненада. Не предполагаше, че тези хора са от общността на фансегарите, но знаеше, че в околността няма ханове и пътниците нощуват по палатки и развалини, така че пристъпи към тях. Когато първоначалното му учудване премина, той разпозна по бронзовото лице и облеклото индиеца и му каза на своя език:
— Надявах се да намеря тук един европеец…, един французин…
— Французинът… още не е дошъл — отвърна индиецът, — но скоро ще бъде тук.
От въпроса на Джалма индиецът разбра как Махал е успял да го подмами и за да спечели време, продължи играта.
— Ти познаваш ли го? — попита Джалма фансегара.
— Той ни определи среща тук, както и на теб.
— Защо? — каза Джалма още по-учудено.
— Като дойде, ще разбереш…
— Генерал Симон ли ви каза да се срещнете тук?
— Да, генерал Симон — отговори индиецът.
Настъпи кратко мълчание, в което Джалма напразно се мъчеше да си обясни тайнственото събитие.
— Кои сте вие? — попита той индиеца подозрително, защото гробното мълчание на двамата приятели на Фангея, които се гледаха втренчено, започна да го озадачава.
— Ние ли? — поде индиецът. — Ние сме твои, ако ти решиш да станеш наш.
— Аз нямам нужда от вас, нито вие — от мен…
— Кой знае?
— Аз зная.
— Лъжеш се. Англичаните убиха баща ти. Той беше цар. Арестуваха те. Заточиха те. Ти вече нямаш нищо…
От жестокия спомен лицето на Джалма помръкна, той се разтрепери и горчива усмивка изкриви устните му.
Фансегарът продължи:
— Баща ти беше справедлив смелчак. Поданиците му го обичаха, наричаха го Баща на великодушния… Ще оставиш ли смъртта му без отмъщение? Ялова ли ще бъде омразата, която гризе сърцето ти?
— Баща ми умря с оръжие в ръка. Отмъстих за смъртта му с англичаните, които убих във войната. Онзи, който замести баща ми и се би за него, ми каза, че сега би било безумие да се боря с англичаните за земите си. Когато ме освободиха, си дадох клетва, че никога няма да стъпя в Индия… А аз държа на думата си.