— Тези, които те направиха беден, които убиха баща ти, които те затвориха, са хора… И другаде има хора, на които можеш да отмъстиш. Нека твоята омраза падне върху тях!
— Ти говориш за хората така, сякаш не си човек.
— Аз и подобните на мен сме нещо повече от хора… За останалия човешки род сме онова, което са ловците за дивите зверове в горите… Искаш ли и ти да бъдеш като нас… нещо повече от човек? Искаш ли да наситиш изцяло, напълно и безнаказано омразата, която къса сърцето ти след причиненото зло?
— Думите ти стават все по-странни… Не тая омраза в сърцето си — каза Джалма. — Когато един неприятел е достоен за мен, аз се бия с него, а когато е недостоен — го презирам… Затова не мразя нито смелите, нито страхливите.
— Предателство! — извика внезапно негърът и посочи към вратата, защото Джалма и индиецът, разговаряйки, се бяха отдръпнали в ъгъла на колибата.
След този вик Фарингея, когото Джалма не бе забелязал до момента, отметна рогозката, под която се криеше, измъкна камата си, метна се като тигър и с един скок се озова вън от колибата. Видя няколко войници, които предпазливо се прокрадваха, удари единия със смъртоносен удар, събори други двама и изчезна сред развалините.
Това стана толкова бързо, че когато Джалма се обърна, за да разбере защо вика негърът, от Фарингея нямаше и следа. Неколцина войници застанаха на вратата и насочиха пушките си срещу Джалма и тримата Удушвачи, а другите се спуснаха след Фарингея.
Негърът, малаецът и индиецът разбраха, че е излишно да се съпротивляват, пошушнаха си бързо нещо и протегнаха ръце за въжетата, които носеха войниците.
В този момент в колибата влезе холандският капитан, който командуваше отделението.
— А онзи? — каза той и посочи Джалма на войниците, които привършваха с връзването на тримата фансегари.
— Всеки по реда си, г-н капитан — каза един стар сержант — ще стигнем и до него.
Джалма стоеше вцепенен от почуда и изобщо не разбираше какво става наоколо. Но щом видя, че сержантът и двамата войници се канят да вържат и него, той ги отблъсна с неприязън и отиде при офицера до вратата.
Войниците не очакваха, че ще срещнат съпротива и се дръпнаха неволно назад, смаяни от благородния и достоен поглед на сина на Каджа-Синг.
— Защо искате да ме вържете? — извика Джалма на индуски пред офицера, който разбираше езика, тъй като отдавна служеше в холандските части по тези места.
— Защо искат да те вържат ли, нещастнико? Защото си от бандата на тези убийци… А вие, какво — обърна се офицерът към войниците на холандски, — страхувате ли се от него? Вържете го… Вържете първо ръцете му, а после сложете една примка около врата му!
— Лъжете се — хладнокръвно каза Джалма с достойнство, което учуди офицера. — Тук съм само от четвърт час и не познавам тези хора. Надявах се да намеря един французин…
— Искаш да кажеш, че не си фасенгар? И кого мислиш, че ще измамиш?
— Фасенгари ли? — извика Джалма с толкова естествено отвращение, че офицерът даде знак на войниците, които отново се канеха да вържат сина на Каджа-Синг, да спрат, — та това са хора от ужасната банда на убийците!… А вие ме обвинявате, че съм техен съучастник… В такъв случай, аз съм спокоен, господине — каза младият момък и сви рамене с презрителна усмивка.
— Не е достатъчно да бъдеш спокоен — поде офицерът, — благодарение на разкритията, вече знаем по какви тайнствени знаци се разпознават фансегарите.
— Господине, повтарям, че изпитвам огромно отвращение към тези убийци и дойдох тук, за да…
Негърът прекъсна Джалма и с безумна радост съобщи на офицера:
— Ти каза, че синовете на доброто дело се разпознават по знаците, които носят по тялото си. Часът ни удари и ние ще наденем примката на врата си. Много често сме мятали въжето на онези, които не служат на доброто дело… Прегледайте ръцете ни, прегледайте ръцете и на този млад момък.
Офицерът не разбра правилно думите на негъра и рече на Джалма:
— Очевидно, ако нямаш тайнствени знаци, както каза негърът, ние ще се уверим в това. А ако успееш да ни дадеш удовлетворително обяснение за присъствието си тук, след два часа ще бъдеш освободен.