Послушание и смелост, тайна и търпение, хитрост и дързост, разбирателство и преданост помежду ни и за нас — чието отечество е светът, семейството са нашите братя, а царица ни е Рим.
Ж.В.Д.“
Към десет часа сутринта контрабандистът Махал пое със запечатания доклад към кораба „Руитер“. След един час той бе удушен по фансегарски и тялото му бе скрито в тръстиките край един пуст бряг, където бе отишъл да вземе ладийката си, за да се добере до кораба. Когато след тръгването на парахода най-сетне откриха трупа на контрабандиста, г-н Жозюе, напразно търси дългото писмо, което му бе предал. Не се намери и писмото, което Махал трябваше да връчи на капитана на „Руитер“, за да бъде настанен като пътник.
И накрая, всички разследвания и издирвания, извършени из цялата страна, останаха без последствия. На остров Ява никога повече не видяха опасния главатар на Удушвачите.
IV част
Кардовилският замък
I глава
Господин Родин
Изминаха три месеца от деня, в който Джалма бе затворен в Батавия, обвинен, че принадлежи към сектата на фансегарите или Удушвачите. Във Франция, в началото на февруари 1832 година, в Кардовилския замък — едно старо феодално имение, разположено по високите планини на Пикардийския бряг недалеч от Сен-Валери, опасното крайбрежие, където почти всяка година изчезват много кораби и хора вследствие на силните северозападни ветрове, които правят толкова опасни пътуванията през Ламаншкия проток — се разигра следната сцена.
През стените на замъка нахлуваше бученето на силната буря, разфучала се през нощта. От време на време ужасен, сякаш топовен гърмеж проехтяваше в далечината и крайбрежието повтаряше екота му. Морето се блъскаше като обезумяло във високите скали, край които се издигаше старата крепост… Беше около седем часът сутринта. Слънцето още не огряваше прозорците на голямата стая на долния етаж на замъка. Там една около шестдесетгодишна жена с честно и добродушно лице, облечена богато като пикардийските земевладелци седеше и макар да беше толкова рано, вече шиеше на светлината на лампата. Встрани край една голяма маса се бе настанил мъжът й, който разпределяше и прибираше в малки торбички мостри от пшеница и ечемик. Лицето на този белокос човек бе умно и открито, излъчващо здрав разум и последователност, премесени с малко селска хитрост. Беше облечен с връхна дреха от зелено сукно и обут с големи кожени червени ловджийски ботуши, които скриваха наполовина панталоните му от червено кадифе. Разбеснялата се навън страшна буря придаваше още повече интимност на тихата семейна идилия. Силният огън в голямото огнище от бял мрамор пръскаше отблясъците си по старателно излъскания одър. Стаята беше нагиздена с губери и завеси от старо персийско платно, с китайски рисунки по стените и най-различни пъстри украшения над вратите. Навън бурята бушуваше, от време на време вятърът се вмъкваше през комина или разклащаше капаците на прозорците. Мъжът, който се занимаваше с мострите от семената, беше г-н Дюпон — управител на земите на Кардовилския замък.
— Света Богородице, каква страшна буря — каза жената. — Настойникът на княгиня Сен-Дизие ни съобщи, че г-н Родин ще дойде тази сутрин. Ужасно време е избрал.
— Такива бури не са рядкост. Ако г-н Родин никога не е виждал разярено море, днес ще има възможност да се наслади на гледката.
— Защо ли пристига тук този г-н Родин?
— Бога ми, не зная. Настойникът на княгинята ми писа да го посрещнем с голяма почит и да му се подчиняваме като на господарите си. Той си знае защо пристига, а моята работа е да изпълнявам заповедите му, защото идва от страна на княгинята.
— Мен ако питаш, би трябвало да е от страна на госпожица Адриана, тъй като след смъртта на баща й граф-дук Кардовилски, земята е нейна.
— Да, но княгинята е нейна леля. Настойникът се грижи за работите на госпожица Адриана, така че е все едно дали идва от нейна страна или от страна на княгинята.
— Може би г-н Родин е решил да купи земята. Но онази дебела госпожа, която преди осем дни дойде от Париж специално да разгледа замъка, явно има голямо желание да го притежава.