— Освен това, казват…
— И какво казват?
— Казват, че той е йезуит.
При тези думи г-н Родин се разсмя толкова силно, че управителят се смая най-вече от странното му изражение.
— Йезуит!!! — повтаряше г-н Родин, окончателно развеселен. — Йезуит… Ах, скъпи господин Дюпон, та вие сте човек със здрав разум, с опит и ум. Как може да вярвате на подобни лъжи? Йезуит! Че има ли йезуити, особено в наше време! Защо се поддавате на дрънканиците на разни якобинци и защитници на стария либерализъм? Обзалагам се, че сте прочел това във вестник „Constitutional“.
— Въпреки това, господине, казват…
— Боже мой, какво ли не казват! Но умните и просветени хора като вас не се интересуват от клюки. Те се занимават най-вече със собствените си работи, без да навредят на никого и не рискуват за глупости доброто си място, което им осигурява прехрана до края на живота. Защото, честно ви казвам, ако не успеете да убедите госпожа Света Гълъбица да предпочете нашия свещеник, със съжаление ще ви заявя, че няма да останете управител тук.
— Но, господине — каза нещастният Дюпон, — аз няма да съм виновен, ако госпожата чуе, че хвалят другия свещеник и предпочете него.
— Да, но ако се намерят и други отдавнашни жители по тези места, хора, достойни за пълно доверие, с които тя ще се вижда всеки ден и които ще й говорят добри неща за покровителствувания от нас свещеник и лоши — за другия, тогава тя ще предпочете нашия и вие ще останете управител.
— Да, господине, но това е клевета… — извика Дюпон.
— Ах, драги господин Дюпон — тъжно каза Родин с престорена обида. — Нима допускате, че ви подстрекавам да извършите нещо гнусно? Правя ви просто едно предложение. Вие искате да останете управител на тази земя и аз ви предлагам средството, сигурното средство… Ала ще трябва сам да си помислите и да решите.
— Но, господине…
— Още една дума, или… по точно още едно условие. То не е по-малко важно от първото. За съжаление, има божии служители, които злоупотребяват с възрастта и отслабналия ум на покаяниците си, като се възползуват от тях за свои или чужди цели. Сигурен съм, че нашият свещеник не е способен на такава низост. Но тъй като нося отговорност, както и вие, спомагайки ни да го предпочете, бих искал два пъти в седмицата подробно да ми описвате всичко, което забележите в характера, навиците, контактите и дори четивата на госпожа Света Гълъбица, защото знаете, че влиянието на един изповедник се проявява в цялостния начин на живот. Ще ми се да бъда напълно осведомен за поведението на моя свещеник, без той да подозира. И ако нещо недостойно ви направи впечатление, веднага трябва да ми го съобщите писмено.
— Но това е шпионаж, господине… — извика клетият управител.
— Ах, драги мой господин Дюпон! Бива ли да наричате с такива думи най-святата и най-присъщата за човека склонност — доверието. Та аз не искам от вас нищо друго, освен доверително и с най-малки подробности да ми описвате всичко, което става тук. При тези две пряко свързани условия, вие оставате управител. Ако не желаете, с голямо, с огромно съжаление ще бъда принуден да предоставя на госпожа Света Гълъбица друг управител.
— Умолявам ви, господине — каза нажалено Дюпон, — бъдете великодушен и не ми поставяйте условия. Аз и жена ми си изкарваме прехраната тук, а сме много стари, за да си намерим работа другаде. Не заплашвайте честността на един четиридесетгодишен човек със страх и сиромашия, защото те са много лоши съветници…
— Скъпи господин Дюпон, вие сте възрастен човек. Помислете си и след осем дни ще ми дадете отговор.
— Господине, имайте милост…
Разговорът бе прекъснат от силен гърмеж, който ехото повтори, а след това се разнесе още един.
— Топовни изстрели! — извика Дюпон и подскочи. — Това са топовни изстрели на кораб, който иска помощ или търси кормчия.
— Мъжо — развика се току-що влязлата жена на управителя, — от терасата се виждат един параход и един кораб с пречупени мачти… Вълните ги тласкат към брега. Тримачтовият кораб гърми за помощ… Погубени са.
— Това е ужасно. И човек не може да направи нищо, нищо, освен да гледа корабокрушението — рече управителят, взе си шапката и се приготви да излезе.
— Не може ли да се окаже помощ на тези кораби? — попита г-н Родин.
— Помощ ли… Ако налетят на подземните скали, няма човешка сила, която да ги отърве. От равноденствието насам тук вече са потънали два кораба.
— С хората и стоката! Ужасно нещо — каза г-н Родин.