Т.е., живееше, работейки упорито от дванадесет до петнадесет часа дневно, за да не умре тутакси от глад, студ и оскъдица, принудена да търпи огромни лишения. Лишения ли? Не.
Думата лишения не изразява онзи постоянен ужасен отказ от всичко необходимо, за да се запази тялото, здравето и животът, дадени от Бога. Нито чист въздух и здравословно жилище, нито питателна и достатъчна храна, нито топли дрехи…
Думата умъртвяване съответствува по-точно на пълното отсъствие на съществените, жизненоважни неща, които едно справедливо устроено общество дава или би трябвало да дава на всеки трудолюбив и честен работник, когото цивилизацията е лишила от каквото и да било право върху земята и който се ражда с едно-единствено богатство — собствените си ръце.
Дивакът не се ползува от преимуществата на цивилизацията, но той може да се храни с горските животни, волните птици, речните риби, земните овошки, а за стряха и огрев му служат дърветата от големите гори. Просветеният, лишен от тези божии блага, просветеният, който смята собствеността за свята и неприкосновена като награда за тежкия си всекидневен труд, обогатяващ страната, е в правото си да иска заплата, достатъчна, за да живее здравословно — ни повече, ни по-малко. Защото нима може да се нарече живот това непрестанно залитане между битието и небитието и тази постоянна борба с глада, студа и болестите? За да видим докъде може да стигне това умъртвяване, неумолимо налагано от обществото на всички честни и трудолюбиви създания с безмилостното му безразличие към въпросите, засягащи справедливото възнаграждение на труда, ще покажем как може да живее едно бедно момиче с четири франка седмично.
Може би поне тогава ще се отдаде нужното на толкова нещастници за тяхната покорна търпимост към този отвратителен живот, който ги е дарил с доста сили, за да изпитат всички страдания на човечеството. Да… Да живееш така е добродетел. Да, едно устроено по този начин общество, което търпи и налага толкова страдания няма право да осъжда нещастниците, продаващи тялото си не от разврат, а почти винаги, за да не умрат от студ или от глад.
Впрочем, ето как живееше това младо момиче със своите четири франка седмично: три килограма хляб второ качество — 84 су, две мерки вода — 20 су, лой или мас (защото маслото е много скъпо) — 50 су, сол — 7 су, една крина въглища — 40 су, половин килограм сух зеленчук — 30 су, килограм и половина картофи — 20 су, една свещ — 33 су, конци и игли — 25 су. Всичко — 3 франка и 9 су.
Гърбавото си готвеше супа, която претопляше два, най-много три пъти на седмицата в едно канче на горния етаж. През останалото време я ядеше студена. И така, на Гърбавото й оставаха 91 су седмично за жилище и облекло.
Но тя имаше рядкото щастие да бъде закриляна. За да не засегне изключителното й честолюбие, Агрикол се споразумя с портиера и срещу 12 франка годишно нае за момичето една таванска стаичка, в която имаше място само за малко легло, стол и масичка. Младежът плащаше 18 франка, които допълваха цялата сума за наема от 39 франка. Така че за Гърбавото оставаха около 1 франк и 70 су на месец.
Но как постъпват другите многобройни шивачки, които не печелят повече от Гърбавото и не се намират в нейното „завидно“ положение, защото нямат нито дом, нито покровители? Те си купуват малко храна за през деня, а нощем срещу едно-две су преспиват заедно с някоя приятелка в мизерни стаи, където са разположени по пет-шест легла, повечето заети от мъже. Да, въпреки отвращението, което изпитва едно нещастно, честно и невинно момиче в подобно общество, то трябва да се покори, защото хазяите не могат да си позволят лукса да разделят къщата на стаи за мъже и стаи за жени.
За да може една шивачка да наеме къща с обзавеждане, колкото и мизерно да е то, трябва да разполага най-малко с 30–40 франка в брой. Но как да плаща 30–40 франка в брой със заплата 4–5 франка седмично, които едва стигат за оскъдна храна и нищожно облекло? Не, тя трябва да се примири с ужасното съжителство и така полека-лека се разклаща чувството й за свенливост. Това чувство на естествено целомъдрие, което до този момент е успявало да я брани от примамките на разврата, отслабва, а в порока тя вече намира средства поне малко да подобри непоносимата си участ. И се поддава… И тогава първият лихвар, който разполага с възможността да наеме гувернантка за своите дъщери, се развиква погнусен срещу разврата и падението сред децата на простолюдието.
И все пак, колкото и да е труден занаятът на тези шивачки, е и доходоносен.