Слабата светлина, промъкваща се през отвора на вратата показваше, че Гърбавото още не е заспала. Това бе възможно, защото тъмното жилище — без въздух, без светлина — се осветяваше единствено чрез тази врата, която гледаше към тесен и стръмен коридор. Маса, стар сандък и един стол изпълваха стаята до такава степен, че за да се съберяха двама души в нея, единият трябваше да седне върху леглото. Единствено цветето, което Агрикол бе подарил на Гърбавото, поставено в чаша върху отрупаната с дрехи маса, разнасяше приятния си мирис във влажната стая, чиито гипсови стени се осветяваха от една свещ.
Гърбавото седеше облечена на леглото и плачеше, облегнала се върху възглавницата. Тя бе навела глава към стената и се надяваше да чуе стъпките на Агрикол. Сърцето й туптеше бързо. Лицето й бе зачервено от вълнение… От време на време тя ужасено поглеждаше към писмото, което държеше в ръката си. Портиерът го бе оставил у дома й, докато тя бе у Дагобертови.
След малко, недалеч от стаята й, проскърца врата.
— Най-сетне! — прошепна тя.
— Чаках баща ми да заспи — каза Агрикол, като пристъпи. Върху лицето му бе изписано любопитство, вместо безпокойство. — Какво има, мила? Как се е променило лицето ти… Какво се е случило, защо плачеш?
Разтреперена, Гърбавото му подаде писмото. Агрикол се приближи до светлината и прочете: „Един човек, който не може да каже името си, но който знае чувствата ви към Агрикол Балдуин, ви съобщава, че утре той ще бъде арестуван…“
— Аз! — извика смаяно Агрикол.
— Прочети докрая — отвърна шивачката.
Агрикол се зачете отново, като не можеше да повярва на очите си.
„Неговата песен «Освободените работници» бе оценена като престъпна. Намерени бяха няколко екземпляра от нея измежду документите на едно тайно дружество при водачите на съзаклятието на улица «des Prouvaires».“
— За съжаление — каза шивачката, продължавайки да плаче — чак сега разбрах думите на портиера-бояджия. Снощи един човек наблюдаваше къщата, за да види кога ще се прибереш…
— Това обвинение е безсмислено! — отговори Агрикол. — Не се безпокой, Гърбаво. Аз не се занимавам с политика. От моите стихове лъха любов към човечеството… Какво съм виновен, че са ги намерили сред документите на някакво тайно дружество… — Той понечи да хвърли писмото върху масата, но след като Гърбавото го помоли, продължи да чете: — „Вече има издадена заповед за арестуването на Агрикол Балдуин. Няма съмнение, че невинността му ще бъде доказана, но по-добре ще е ако си спести ареста, за да предпази майка си, чиято единствена опора е той.“
Писмото бе подписано по следния начин: „Един верен приятел, който не може да назове името си“.
Ковачът повдигна безгрижно рамене, лицето му се проясни и той каза на шивачката усмихнато:
— Бъди спокойна, Гърбаво. Това е просто една шега…
— Агрикол, за Бога! — отвърна тя умолително. — Не гледай на тази случка лекомислено… Повярвай на предчувствията ми и послушай моя съвет.
— Ще ти отговоря веднага. Песента „Освободените работници“ е отпечатана преди два месеца. Ако тя наистина е политическа, нямаше да чакат толкова време…
— Но обстоятелствата вече са други! Преди два дни са открили заговора на улица „Prouvaires“… И твоите стихове са намерени в тези хора… Какво друго е необходимо, за да те обвинят?
— Да ме обвинят за стихове, в които възпявам трудолюбието и милосърдието! Това може да стане само ако правосъдието е съвсем сляпо и не ни остава нищо друго, освен да му дадем едно куче и една тояга, за да го водят…
— Агрикол! — каза младото момиче съвсем отчаяно. — Моля те да ме послушаш. В стиховете си ти проповядваш любов към труда, но в същото време оплакваш и участта на работниците… Ти проповядваш евангелско братство, но твоето добро и благородно сърце негодува срещу сребролюбците… Ти искаш свобода за занаятчиите, които не са щастливи, колкото теб и нямат великодушен господар като господин Харди. При това положение, кажи ми Агрикол, какво още е необходимо, за да те обвинят?
След тези думи Агрикол се замисли. Като усети, че той е разколебан, Гърбавото продължи:
— И като последно: спомни си думите на твоя приятел Реми. Едно негово незначително писмо бе намерено миналата година в един човек, арестуван също за съзаклятие… Задържаха го цял месец.
— Но признаха, че обвинението е несериозно и го освободиха!
— Но беше цял месец в затвора… Затова те съветват… Размисли добре, Агрикол. Господи, арестуван цял месец! А майка ти?