Танит направи още крачка и спря да се усмихва. Мечът проблесна изпод палтото й, но тролът го видя точно навреме, изписка и се изтъркаля по-далеч от нея.
Танит изруга и пак замахна, но тролът залегна и изтича покрай нея. Тя се завъртя и го изрита в гърба, просвайки го на земята. Той се изправи и засъска срещу нея, и точно тогава в топлата лондонска вечер часовникът на Биг Бен удари полунощ.
Танит се спусна напред, но твърде късно. Тролът пак отскочи, раменете му се прегърбиха, а той изръмжа и започна да расте.
— Страхотно… — измърмори под нос момичето.
Мускулите на ръцете и краката му се издуха и опънаха кожата почти до скъсване. Танит продължи да напредва, но чудовището се превъртя назад във въздуха и когато се приземи, вече бе високо колкото нея. Гръдният му кош порасна, вратът му стана по-дебел, а той продължаваше да расте и да ръмжи. Кокалите му изпукаха и той спря да расте. Сега бе почти два пъти по-едър от нея.
Схватка с напълно пораснал трол не беше част от първоначалния план. Тя опря меча в ботуша си и обиколи създанието.
— Ти ме измами! — Гласът на трола вече звучеше дълбоко и гърлено.
— Ти си палаво момче.
— Ще те излапам! Цялата ще те излапам, да, да, да!
Усмивката на Танит блесна в отговор.
— Ела и се пробвай, ако си толкова корав…
Тролът изрева и се спусна напред, бърз напук на размерите си, но момичето го очакваше. Тя се плъзна встрани и го остави да я подмине, а мечът й поряза бедрото му. Звярът изсъска от болка и замахна с огромен юмрук, който я уцели в гърба и я прати на земята. Той понечи да я стъпче, но тя се изтърколи, изправи се на коляно и завъртя оръжието си в диагонална дъга. Острието намери ръката му.
Тролът се залюля назад и Танит скочи на крака.
— Ще те разкъсам — изръмжа чудовището, — на парченца ще те направя, да, да!
— Не е толкова забавно, когато играеш с някой, който може да удря, нали?
— Моят мост! Моята игра!
— Моите правила — отново се усмихна Танит.
Последва нов рев и нова атака, но този път момичето дори не помръдна. С един замах тя отсече пръстите на лявата му ръка, създанието се препъна и спря, а Танит скочи, оттласна се от гърдите му и го обезглави. Трупът се блъсна в перилата и се прекатури надолу в Темза.
Танит се наведе да вземе главата и отиде до ръба на моста. Някой я доближи отзад и тя се обърна. Никога не го бе виждала, но знаеше кой е той. Висок и плешив, с обрулено лице и леденосини очи, най-бледите очи, които някога бе виждала. Името му беше г-н Блис.
Той кимна към главата в ръката й.
— Рисковано.
— И преди съм се била с тролове. — Тя се постара уважението в тона й да си проличи.
— Имах предвид, рискуваш да те видят.
— Трябваше да го направя. Този трол е убил много невинни.
— Но троловете това правят. Не можеш да го виниш, че следва повика на природата си. — Тя не знаеше какво да отвърне. Г-н Блис се усмихна.
— Не те порицавам. Направи нещо благородно и самоотвержено. Това е достойно за уважение.
— Благодаря.
— Само че ме объркваш. Следя развитието ти през последните няколко години. Необичайно е маг, при това Адепт, като теб, да обръща толкова внимание на физическата конфронтация. И въпреки това, не търсиш власт.
— Искам просто да помагам на хората.
— Точно това ме обърква.
— Майка ми разказваше истории от войната — отвърна Танит. — Мисля, че забравяш някои от твоите собствени самоотвержени постъпки.
В усмивката на г-н Блис се прокрадна лека тъга.
— Няма такова нещо като героизъм в една война — просто неща, които трябва да се направят. Времето на героите идва след това. Но не съм тук да говорим за житейските си философии. — Той се взря в нея със стряскащо сините си очи. — Задава се буря, г-це Лоу. Бъдещите събития заплашват да обърнат баланса на силите в този свят и затова напуснах своето място на усамотение и те издирих. Имам нужда от някого с твоите способности и с твоя поглед върху нещата.
— Не съм сигурна, че те разбирам.
— Магът Серпин всеки момент ще наруши Примирието. Ако не успея да направя каквото трябва, отново ще има война. Имам нужда от теб на наша страна.
— За мен ще е чест!
— Имаме много да научим един от друг. — Г-н Блис се поклони. — Отиди в Ирландия, скоро ще се свържа с теб.
Тя кимна, а той си тръгна, прекосявайки моста. Танит хвърли главата на трола в реката, скри меча под палтото си и се упъти в обратната посока.