— Нефариан Серпин е вече наш съюзник. Живеем в мирни времена — възпротиви се Сагейшъс Тоум.
— Живеем във времена на страх — отвърна Скълдъгъри. — Прекадено ни е страх да не нарушим статуквото, като задаваме въпросите, които трябва.
— Скълдъгъри — прекъсна го Мериторий. — Всички знаем за делата на Серпин; за зверствата, извършени от него в името на господаря му Меволент и в името на собствената му облага. Но докато важи Примирието, не можем да предприемем нищо срещу него, без основателна причина.
— Наредил е нападенията срещу моя партньор.
— Нямаш доказателства!
— Убил е Гордън Еджли!
— Само че, нямаш доказателства.
— Търси Скиптъра.
— Който дори не съществува. — Мериторий поклати тъжно глава. — Съжалявам, Скълдъгъри. Нищо не можем да направим.
— Колкото до момичето — обади се Морвена, — преди тази среща се надявахме, че намесата й в цялата работа е била много по-малка.
— На никого няма да каже — рече тихо детективът.
— Може би, но ако направи още крачка в нашия свят, няма да може да се измъкне никога. Искаме внимателно да помислите върху това, детективе. Помислете какво би означавало.
Скълдъгъри се съгласи с кимване, но не продума.
— Благодарим, че се съгласихте на срещата ни — каза Мериторий. — Може да си вървите.
Скълдъгъри се обърна и излезе, след него Стефани, а зад тях вървеше Секретарят.
— Зная обратния път — изръмжа Скълдъгъри и Секретарят спря да ги следва.
Подминаха Секачите, застанали като восъчните статуи в музея, и изкачиха стълбите, водещи вън от Убежището. Скълдъгъри си сложи маскировката и двамата безмълвно тръгнаха към колата-канарче. Почти до нея той спря и обърна глава.
— Какво има? — попита го Стефани.
Той не отвърна. Тя не виждаше нищо под шала и очилата му и се заоглежда, внезапно в плен на параноята. Улицата изглеждаше нормална, пълна с нормални хора, вършещи нормални неща. Е, улицата имаше дупки, а хората изглеждаха оръфани, но това си беше в реда на нещата. И тогава го видя — висок мъж, широкоплещест и плешив, с неопределена възраст. Той закрачи към тях, сякаш разполагаше с цялото време на света, а Стефани реши да не пита кой е той и изчака да ги настигне.
— Г-н Плезънт — поздрави мъжът.
— Г-н Блис — отвърна Скълдъгъри.
От непознатия се излъчваше мощ. Той прикова бледосините си очи в нея.
— А ти сигурно си момичето, което предизвиква вниманието на всички.
Тя не можеше да отговори. Не знаеше какво, а и ако опиташе, гласът й щеше да излезе тънък и хриплив. Имаше нещо у г-н Блис, което я принуждаваше да се свие на кравай и да плаче.
— Отдавна не съм те виждал. Мислех, че си се оттеглил — започна Скълдъгъри.
Имаше нещо спокойно в погледа на г-н Блис, но не това спокойствие, което успокоява околните и ги кара да се чувстват в безопасност. Спокойствието в погледа му обещаваше да няма повече болка, нито повече радост, нито нищо. Да го гледаш, бе като да гледаш в бездна без начало и без край. Забвение.
— Старейшините ме помолиха да се върна. Както изглежда, настъпват неспокойни времена.
— Така ли било?
— Двамината, които следяха Серпин, са били намерени мъртви преди няколко дни. Намислил е нещо и не иска Старейшините да разберат за това.
— Защо Мериторий не ми каза?
— Примирието е като кула от карти, г-н Плезънт. Смутено е и скоро ще се срине. А вие сте известен с това, че носите смущение. Старейшините смятаха, че намесата ми ще е достатъчна, за да го сплаши, но са подценили амбицията му. Отказват да повярват, че някой може да има изгода от тази война. И разбира се, още вярват, че Скиптъра на древните е измислица.
Тонът на Скълдъгъри се промени, но едва забележимо.
— Смяташ, че Скиптъра е истински?
— Зная го със сигурност. Дали може да прави всичко, което му приписват легендите, не знам. Но като предмет е напълно истински. Бил е открит при неотдавнашни археологически разкопки. Ако информацията ми е вярна, Гордън Еджли от доста време го е търсел, като част от проучванията му за книга за Безликите. Платил е много пари, за да го притежава. Предполагам, че се е постарал да потвърди автентичността му, и когато това е станало, е осъзнал, че не може да го задържи. Нито пък да го даде на друг. Гордън Еджли, при всички свои недостатъци, беше добър човек, и ако Скиптъра наистина е притежавал легендарната разрушителна сила, за която всички знаем, Еджли би се съгласил, че подобно оръжие е твърде могъщо, за когото и да било.