— Дълга история е.
Ойсин махна с ръка.
— По-добре не ми казвайте. Този камък ще работи само няколко часа, преди да трябва да се презареди. Нямам много време да ви дам отговорите, които търсите.
— Нека да започваме тогава.
— Да. Болеше ли, между впрочем? Когато загубихте плътта си?
— Хъм, не искам да звуча грубо, Ойсин, но не трябва ли вие да отговаряте на въпроси?
— Признавам, любопитството понякога ми вреди — засмя се старецът. — От друга страна, разполагам със задълбочени познания за легендите на Древните, така че съм идеалният кандидат за този камък. Със сигурност по-подходящ от колегите ми. Преди да започнем, може ли да попитам кой век сме?
— Двадесет и първи — отвърна Стефани.
— Двадесет и първи? — възхитен повтори Ойсин. — Леле-мале! Значи така изглежда бъдещето? Някак… мрачничко и претъпкано. Винаги съм смятал, че ще е доста по-ярко. Кажете ми — какво ново по света?
— Искате… да ви разкажем всичко, което сте пропуснал?
— Е, не всичко. Само най-важното. Какъв език говоря, между другото?
— Английски… — намръщи се Стефани.
— Английски значи? Великолепно. Никога преди не съм говорил английски. Как звучи?
— Хъм, добре, предполагам. Значи камъкът превежда думите ви?
— Точно така. Можех да се възползвам от това по време на странстванията си, така да знаете. Девойките щяха много да се впечатлят. Не че съм странствал много. Никак всъщност. Нямам доверие на лодките. Ако природата е искала да прекосяваме океани, е щяла да ни дари с перки.
— Може ли да ви зададем въпрос? — намеси се Скълдъгъри. — Отново, не искам да звуча грубо, но ако камъкът угасне преди да научим каквото ни трябва…
Старецът плесна с ръце и ги потърка една в друга.
— Разбира се, момчето ми! Дума да няма! Задай първия си въпрос!
— Значи сте експерт по легендите на Древните?
— Да! На мен беше възложена задачата да документирам съществуването им. Голяма чест, ако и да не ми оставяше много време за пътуване. Не че щях, дори да можех. Но е хубаво човек да има алтернативи, нали?
— Да… Както и да е, трябва да научим някои неща за Скиптъра. Трябва да разберем каква е силата му.
— Скиптъра на древните е създаден да унищожава и прави точно това — кимна Ойсин. — Нищо не може да устои на блясъка му, всичко се превръща в прах.
— Има ли някаква защита срещу него?
— Няма щитове, няма заклинания, няма бариери — поклати глава старецът. — Не може да бъде спрян и не може да бъде унищожен.
— А какъв е източникът на мощта му? — попита Стефани.
— Един-единствен черен кристал, вграден в дръжката и способен да канализира енергията, влята в Скиптъра.
— А кристалът може ли да бъде унищожен?
Ойсин се замисли.
— Размишлявал съм върху това. Зная повече за Скиптъра от всеки друг, освен самите Древни, със сигурност знам повече от колегите си и макар да няма данни за каквото и да било слабо място на Скиптъра, разполагаме с преводи на текстове, според които кристалът може да бъде унищожен отвътре.
— Как? — попита Стефани.
— Хъм… всъщност не знам.
— Кой е създал Скиптъра? — попита Скълдъгъри.
Ойсин се изпъчи.
— „Скиптъра е бил създаден от Древните като оръжие срещу боговете им. Трудили се цяла година, в мрак и потайност, за да не видят боговете им какво са намислили.“ — Той издиша и се усмихна. — Това е дословен цитат от един от първите открити текстове по въпроса. Самият аз го открих. Другите толкова ми завиждаха! Вероятно затова искаха не аз да съм този, който ще отговаря на въпросите ви.
Стефани повдигна вежда.
— Не би трябвало да сте тук?
— Гласувахме. Аз гласувах за себе си. Никой друг не го направи. Просто ми завиждат. Казаха, че губя много време, че говоря твърде много. Тъй че задигнах камъка и се скрих за няколко дни, за да копирам в него съзнанието си. Не могат да презапишат нищо върху него. И ето ме сега! — Той се ухили щастливо, след това цялото му тяло избледня и стана прозрачно, а щастливата му усмивка изчезна. — Оп-па! Изглежда времето изтича. Ако имате още въпроси…
— Кой е създал кристала? — бързо започна Скълдъгъри.
— Ако ми позволите още един цитат: „Безликите бяха създали кристала и те чуваха песента му, всеки път, когато наближеше враг. Но когато Древните откраднаха кристала, той не запя и Безликите не разбраха, че е бил откраднат.“