Вдигнал ръка, той се обърна към нея. Пръстът му я посочи, след това — земята. Стой тук. Със същия пръст посочи себе си и после арката. Тръгвам.
Стефани се ококори и тръсна яростно глава, но сега пръстът беше на устата му. Тя не искаше да се съгласява с плана му, но знаеше, че няма избор.
Скълдъгъри извади пистолета си, връчи й го, после й кимна и без предупреждение се хвърли към арката.
Вампирът, идващ отзад, го видя и се втурна след него. Този отпред се обърна и направи същото, а когато профуча покрай колоната, Стефани се сви в сянката й. Пистолетът тежеше неочаквано много в ръката й, когато момичето стана и излезе в коридора, а после се затича към главната зала. Стъпките й отекваха шумно в стените и тавана, но това нямаше никакво значение — единствената й мисъл бе да се измъкне по-бързо. Взимаше завоите без да забавя, знаейки, че опасността диша във врата й, и преди да свие по нов коридор си позволяваше да погледне назад.
Празен коридор. Никой не я гонеше. Все още.
Почти бе стигнала главната зала. Само още няколко завоя и е там. Прибра пистолета в палтото си — щяха да й трябват и двете ръце, за да се закопчае. Направи пореден завой и спря.
Не! Не, невъзможно!
Очите й зашариха по стената срещу нея. Нямаше как. Тази стена не трябваше да е там.
Погрешен завой! Бе направила погрешен завой в тъпата галерия и сега не знаеше къде се намира.
Извърна се, борейки се с желанието си да се развика. Върна се на бегом откъдето беше дошла, оглеждайки всяка арка и ъгъл за нещо познато. Всичко й се струваше еднакво в сумрака. Защо нямаше знаци? Къде бяха всички знаци?
Пред нея имаше коридор, перпендикулярен на нейния. Дали не беше той? Стефани опита да си представи маршрута им от главната зала до вратата и да го обърне в ума си. Бяха ли минали по такъв коридор? Наруга се наум за невниманието си, за това че бе позволила на Скълдъгъри да води. Сигурно оттук бяха минали. Всеки завой зад нея водеше до задънената улица, така че трябваше да са минали оттук.
На десет стъпки от заветния коридор, от другата му страна, от една по-малка зала се появи вампирът. Видя я незабавно.
Коридорът бе на десет стъпки от нея, звярът — на още тридесет. Стефани не можеше да се върне. Нямаше друг път за бягство, освен напред. Нямаше избор.
Втурна се презглава. Вампирът се изстреля към нея. Щеше да преодолее тридесетте стъпки по-бързо, отколкото тя — своите десет. Продължиха да тичат право един към друг и вампирът скочи. Стефани се просна на земята и той мина над нея. Тя се изправи на крака почти незабавно, завъртя се наляво и затича по перпендикулярния коридор. Той беше!
Разпозна една от статуите. Само още няколко завоя.
Чу вампира зад себе си. Всеки ъгъл й струваше ценни мигове, а вампирът дори не завиваше, а просто скачаше от стена на стена.
Създанието наближаваше неумолимо.
Стефани отвори с трясък вратите, водещи до главната зала и видя пред себе си Скълдъгъри, който веднага нападна преследващия я вампир. Двамата се сблъскаха и се търколиха на пода.
— Махай се оттук! — извика детективът, изрита звяра и опита да се изправи.
Стефани се хвана за ремъците и натисна бутона за издигане. Внезапното движение нагоре почти измъкна раменете й от ставите. Издигаше се към прозореца твърде бързо и когато стигна до тавана, хватът й не издържа. Успя с последни сили да се хване с една ръка за ръба на прозореца, а тялото й се залюля неконтролируемо.
Другата й ръка също успя някак да закачи ръба и със стиснати от усилие зъби момичето се издърпа на покрива и легна по гръб, дишайки тежко. Без да си дава време за почивка, тя стана и погледна през прозореца, за да види как вампирът скача към нея. Тя изпищя и падна назад, а той мина през затвореното крило на прозореца и я посипа с парченца стъкло. Приземи се на покрива почти на четири крака, а Стефани нямаше време дори да стане, преди той да се спусне към нея.
Тя опита да се отдръпне и ноктите му минаха по повърхността на палтото й, но не го пробиха, въпреки че силата на удара отново я прикова към покрива. Скокът на вампира се оказа недостатъчно прецизен, но той се извъртя веднага, щом краката му докоснаха твърда повърхност и изръмжа. От зъбите му капеше слюнка, а очите му се приковаха в нейните.
За миг нито един от тях не помръдна, тогава Стефани бавно се изправи на колене и лакти. Създанието изсъска, но тя не отклони поглед от неговия. Тя прибра крака под тялото си и остана клекнала. Вампирът я чакаше да направи бързо движение. Стефани усещаше пистолета във вътрешния си джоб, но не посегна натам.