И излезе.
Стефани се втурна към площадката на втория етаж, а хартиеното нещо затропа по стълбите след нея. Тя влетя в тъмния кабинет на Гордън, затръшна вратата и прекатури една от библиотеките. Тя падна пред вратата и разпиля съдържанието си по пода.
Вратата се открехна и се удари в библиотеката. От другата страна тежки юмруци заблъскаха по нея.
Стефани отвори прозореца. Разстоянието до долу бе такова, че дори да не си счупеше краката при падането, щеше да се приземи точно пред мъжа с червената ръка. Трескаво затърси с поглед някакво оръжие.
Библиотеката бавно застърга по пода. Вратата се отвори по-широко. Стефани се скри зад бюрото. Блъскането продължи. Тя надникна над ръба. Една хартиена ръка се провираше през процепа. Последва я рамо, след това глава. Тя отново приклекна зад бюрото.
След поредния напън съществото вече успя да влезе. То прекрачи падналата библиотека. Стефани спря да диша. Пак надзърна. Хартиеният човек опря ръце на перваза на прозореца и се наведе навън.
Стефани се изправи, засили се. То я чу и опита да се обърне, но закъсня и момичето се блъсна в него. Тежките му ръце увиснаха отвън и го повлякоха надолу, а Стефани сграбчи единия му крак и го повдигна. Съществото опита да посегне към нея, но не успя и с шумолене на хартия полетя през прозореца.
Стовари се на земята като безполезна купчина и мъжът обърна гневен поглед към Стефани. Махна с ръка и тя се хвърли далеч от прозореца. Въздухът полилавя и стъклото избухна. Парчета от него заваляха върху гърба й, но не пробиха палтото.
Тя остана да лежи с ръце на главата, докато не чу ръмженето на запален двигател. Изправи се, отръска се от треските и стъклата и стигна до прозореца навреме, за да види как една сребриста кола напуска имението. Бяха я изоставили, явно преценили, че не си струва усилието да проверят дали е още жива.
Стефани извади намачканата визитка от джоба си и набра на телефона си номера, изписан на нея. Почти веднага някой вдигна.
— Трябва ми помощ! Отвлякоха Скълдъгъри — бързо заприказва момичето.
— Кажи ми къде си! — отвърна Чайна Сороуз. — Ще изпратя някой да те вземе.
14.
Елементална магия
Чайна Сороуз не помръдваше. Седеше с кръстосани крака и длани на облегалките на стола. Звуците на нощния град не достигаха до апартамента й — в него бяха само те, последните двама души на Земята. Стефани я наблюдаваше и чакаше.
Огромният апартамент се намираше срещу библиотеката на Чайна. Стефани бе изскочила от колата, изпратена да я вземе, бе изтичала по стълбите и мъжът с вратовръзката я бе упътил към покоите на магьосницата. Нямаше време за губене.
Скълдъгъри се намираше в опасност и трябваше да го открият сега.
Най-сетне Чайна продума:
— Откъде си сигурна, че е бил Серпин?
— Какво?! — избухна Стефани. — Естествено, че беше той! Че кой друг?
Чайна сви деликатните си рамене.
— Просто трябва да сме сигурни, това е.
— Сигурна съм, о кей?
Чайна я погледна и Стефани изпита неудобство от собствената си припряност. Сведе очи и затвори уста. Цялата беше изтръпнала, тялото й преливаше от болка, но всичко беше наред сега, Чайна знаеше какво да прави. Всичко щеше да се оправи. Стефани щеше да я изчака да вземе решение, когато и да бе това, и Скълдъгъри със сигурност щеше да бъде спасен. А и да не успееха, какво от това? Чайна знаеше най-добре и ако предпочиташе да чака, Стефани щеше с радост да чака с нея.
Не, това е заклинанието на Чайна, то ме кара да мисля така. С усилие вдигна поглед, срещна този на Чайна и й се стори, че видя искрица изненада там.
— Какво мислиш да правиш? — попита я Стефани.
Чайна стана от стола с грациозно движение.
— Ще се погрижа за проблема. Ти се прибирай, скъпа. Изглеждаш ужасно.
Стефани се изчерви.
— Предпочитам да остана.
— Ще мине време преди да изготвя план за действие. Няма ли да ти е по-комфортно у дома?
Стефани не искаше да противоречи на Чайна, но не можеше да си отиде сега, докато Скълдъгъри е в плен.
— По-добре да остана — повтори тихо тя.
— Добре тогава — поусмихна се Чайна. — Сега трябва да изляза, но ще се върна, когато имам нещо ново.
— Може ли да дойда?
— Страхувам се, че не, дете мое.
Стефани кимна, прикривайки разочарованието си. Чайна излезе навън, придружена от мъжа с вратовръзката. Стефани остана известно време в апартамента, но не можа да се отпусне, въпреки че наближаваше три сутринта. Нямаше телевизор и единствената книга, написана на разбираем език беше един телефонен указател с кожена подвързия, оставен на малка масичка.