Прекоси коридора и влезе в библиотеката. Подмина един мъж с порцеланова маска, толкова увлечен в четене, че не я забеляза. Пристъпваше бавно и четеше заглавията на книгите едно по едно, опитвайки да държи ума си зает. Ако намереше нещо тук, някоя книга с нещо, което да й върши работа, може би нямаше да е толкова беззащитна в следващите срещи със Серпин или с когото и да било. Със съвсем малко сила щеше да е много повече от полза за Скълдъгъри.
Стефани приключи с един от дългите рафтове с книги и започна друг, навлизайки все по-дълбоко в лабиринта. Не разбираше принципа на подредба — не беше азбучен, нито по автор, нито по тематика. Всичко изглеждаше напълно хаотично.
— Изглеждаш загубена.
Обърна се. Младата жена, която я бе заговорила, върна една книга обратно на мястото й. Лицето под рошавата руса коса бе красиво, но очите й излъчваха твърдост, а туниката без ръкави разкриваше мускулестите й ръце. Говореше с английски акцент.
— Търся една книга — отвърна Стефани колебливо.
— Добро място си избрала да търсиш.
— Тук има ли книги за магията?
— Всички тези книги са за магията — отвърна младата жена.
— Имам предвид, за изучаване на магия. Трябва ми нещо такова. Каквото и да е.
— Нямаш ли си учител?
— Още не. И нямам никаква представа как да открия нещо тук.
За миг на Стефани й се стори, че непознатата я преценява. Накрая тя каза:
— Името ми е Танит Лоу.
— О, здравей. Страхувам се, че не мога да ти кажа името си. Не се обиждай.
— Няма проблем. Книгите са подредени по степен на трудност. Тези тук са твърде сложни за някого без основни познания. През два реда от тук може да намериш каквото търсиш.
Стефани й благодари, а Танит се отдалечи и потъна в лабиринта от книги. Стефани откри раздела, към който бе упътена и започна да чете заглавията. Наръчник по лов на чудовища за начинаещи. Доктрините на магьосничеството. Историята до наши дни, Три имена…
Стефани свали последната книга от рафта и я прелисти. Стигна до частта, озаглавена „Избрани имена“ и дълга около двеста страници, и прегледа подзаглавията в нея, напечатани с удебелен шрифт. Прелистваше страница след страница и четеше абзаците по диагонал в търсене на нещо, което да й хване окото. Най-добрият съвет за избор на име гласеше: Името, избрано от вас, трябва да ви подхожда, да ви определя и да ви е вече познато.
Тя остави книгата, не особено впечатлена, и продължи да търси интересни заглавия, докато накрая попадна на правилното: Елементална магия. Взе книгата и я зачете. Това беше то! Това й трябваше! Намери един стар стол в близкия ъгъл и се намести на него, като сгъна краката под себе си.
Бе оставила мобилния си телефон на една от облегалките. Стефани държеше едната си ръка свита и опита да си представи пространството между нея и телефона като поредица от брънки на верига. Движението на една от тях ще задвижи и останалите, които в крайна сметка ще задвижат телефона. Тя се фокусира, бавно разтвори длан и после рязко замахна, както го правеше Скълдъгъри.
Нищо не се случи.
Отново направи юмрук и отново опита. Телефонът остана там, където беше. Също като в предните й петдесет опита.
— Как върви? — някой попита. Стефани вдигна глава и видя Танит Лоу. — Твърде големи цели си поставяш още в началото. Телефонът е твърде тежък. Засега един кламер ще ти е достатъчен.
— Нямам кламер.
Танит взе книгата от ръцете на Стефани, отвори я и я остави на облегалката до телефона.
— Използвай това.
— Но това е още по-тежко от телефона.
— Не книгата. Само тази страница.
— О… — Стефани се концентрира отново, раздвижи пръсти и рязко отвори длан. Страницата не се обърна. Дори не помръдна.
— Иска се време — каза Танит. — И търпение.
— Нямам време — огорчено рече Стефани. — И никога не съм била търпелива.
— Винаги съществува вероятността просто да не си способна на магия. Едно е да знаеш, че съществува — съвсем друго е да боравиш с нея.
— Предполагам.
— Добре си се цапнала там.
Стефани погледна към ръката си под навития ръкав.