— Имах малко неприятности.
— Виждам, виждам. Другият получи ли си го, поне?
— Не съвсем — призна Стефани. — Но повечето синини дойдоха от едно дърво, тъй че…
— Била съм се с какво ли не, но досега не ме е нападало дърво. Добра работа.
— Благодаря.
Танит извади парче шуплеста жълтеникава скала от джоба си.
— Напълни си ваната и пусни това във водата. Постой няколко минути вътре и синините ще изчезнат.
Стефани взе парчето и отново благодари. Танит само вдигна рамене.
— Не искам да те плаша — каза младата жена, — но сега може да не е най-подходящото време да се учиш на магия. Случват се лоши неща.
Стефани не отвърна. Не знаеше нищо за тази Танит и не знаеше кой на коя страна е в назряващия сблъсък. Нямаше да се доверява на пълни непознати.
— Мерси за скалата — повтори тя.
— Моля. Ние, бойците, трябва да се подкрепяме.
Стефани забеляза движение между рафтовете. Мъжът с вратовръзката се бе върнал, а с него и Чайна.
— Трябва да вървя — каза Стефани и стана от стола.
Тя откри магьосницата в апартамента й, с гръб към нея.
— Старейшините знаят ли? — попита момичето.
— Изпратено им е известие — отвърна Чайна, без да се обръща.
— Изпратила си им известие? Само това?
— Не си мисли, че може да ме разпитваш, дете!
Стефани я изгледа ядно.
— Много ми се ще да спреш да ме наричаш така.
Чайна се обърна.
— А на мен много ми се ще, да си избереш име, за да не ми се налага да те наричам така.
— Няма ли да спасим Скълдъгъри?
— Да го спасим? — засмя се Чайна. — На бели коне, предполагам? Със сигналните тръби и знамената? Така ли мислиш, че става?
— Скълдъгъри ме е спасявал неведнъж.
— Е, вече не правят такива като него, нали?
— Известията не са достатъчни! Мериторий трябва да знае! Кажи му, че Скълдъгъри ни трябва, за да открием Скиптъра; кажи му, че без Скълдъгъри, Серпин ще унищожи всичко. Кажи му каквото щеш, но трябва да накараме Старейшините да се намесят!
— И после какво? Ще свикат Секачите, ще съберат съюзниците си под знамената и с песен на уста ще тръгнат на война? Дете, нищо не знаеш за войната. Мислиш, че е нещо голямо и шумно, борба между Доброто и Злото. Не е. Войната е нещо деликатно: иска прецизност. Иска подбиране на точния момент.
— Нямаме време!
— Грешиш. Времето е малко, но още разполагаме с него.
— Значи ще отлагаш? Защо?
— Не мога да си позволя около мен да избухне хаос, когато не съм подготвена за него. Аз съм колекционер. Наблюдател. Не взимам страна. Придобивките и позицията ми трябва да са в безопасност, преди да позволя несигурността, повлечена от войната, да се стовари върху нас.
— Ами Скълдъгъри? Докато чакаш верния момент да съобщиш на всички, че Серпин е лошият, Скълдъгъри може да загине!
Почти незабележимо колебание прекоси лицето на Чайна.
— Във всеки сблъсък падат жертви.
В този миг Стефани я мразеше. Обърна се и кипнала от бяс се запъти към отворената врата.
— Къде отиваш, дете?
— Да направя това, което ти не можеш, понеже те е страх.
— Не, няма!
Вратата се затръшна под носа на Стефани и тя се извъртя. Чайна вървеше към нея, нито следа от безпокойство по перфектното й лице.
— Нямаш право — тихо рече магьосницата, — да ни потопиш във война. Коя си ти да решаваш, кога да започваме битките си? Коя си ти да решаваш, кога да умираме?
— Просто искам да помогна на приятел. — Стефани заотстъпва.
— Скълдъгъри не ти е приятел.
— Не знаеш какви ги говориш!
— А ти не познаваш него, дете. В него има гняв, който не си виждала никога. Таи омраза, която не можеш да си представиш. Той е точно там, където винаги е искал да бъде.
— Ти си луда!
— Значи ти е разказвал за смъртта си?
— Да. Един от хората на Меволент го е убил.
— Уби го Нефариан Серпин. Първо го изтезава, просто за удоволствие. Подигра го и отне силите му. След това го посочи. Знаеш ли, че само това му е нужно, за да убива с тази негова червена ръка? Трябва само да те посочи и краят настъпва.
Агонизираща смърт, бе казал Скълдъгъри. Стефани не знаеше, че я е изпитал. Тя тръсна глава непокорно.
— Това не променя нищо.
— Когато се върна от мъртвите, той поднови борбата с Меволент с фанатична целеустременост — не за да надвие злото, а за да отмъсти на слугата на Меволент. Самият той падна в битката, но точно преди Скълдъгъри да успее да си отмъсти…