— Бях там.
— Тогава предполагам всички трябва да се радваме, че реши да останеш.
Взеха колата на Гастли и докато караха с максимална скорост към Убежището, Стефани разказа за случилото се. Прозорците на колата му бяха матирани, но въпреки това той бе увил шал около лицето си, а над очите си бе нахлупил шапка.
Музеят на восъчните фигури още не бе отворил, затова влязоха отзад и закрачиха бързо през мрака. Гастли намери тайния бутон на стената, натисна го и тя се отмести. Стефани първа слезе по стълбите. Секретарят тръгна с бързи стъпки към тях и дълбоко свъсени вежди.
— Съжалявам, но нямате записан час.
— Тук сме да видим Мериторий.
— Старейшините не могат да бъдат обезпокоявани! Трябва да ви помоля да напуснете веднага!
— Спешно е! — Обади се Гастли от последното стъпало зад Стефани, но Секретарят отново поклати глава.
— Всички молби за аудиенция при Старейшините трябва да минат по каналния ред — обясни той, но на Стефани й писна да го слуша. Избута го и се упъти към коридора. Нещо сиво профуча пред погледа й и един Секач стоеше пред нея, опрял острието на косата си на гърлото й.
Стефани се вцепени. Около нея имаше движение и звуци, но в света й само тя и Секача бяха абсолютно неподвижни. Чуваше Гастли да се кара на Секретаря, да заплашва него и Секачите, а Секретаря от своя страна настояваше да напуснат. Гастли повишаваше тон, нареждаше на Секача да отдръпне оръжието си, но сивият страж стоеше като вкаменен. Стефани виждаше неясното си отражение във визьора му. Още не смееше да помръдне.
Преди ситуацията да се изплъзне от контрол, преди Стефани да загуби главата си, Секретарят се предаде и се съгласи да пита Мериторий, дали може да се срещнат с него.
Едно кимване бе достатъчно за Секача, за да отдръпне косата си и да я върне на гърба си с едно плавно, съвършено движение.
Стефани се отдръпна много бавно, но Секачът се бе върнал на поста си, като че нищо не се бе случило.
Когато Секретарят се скри от поглед, двамата почакаха известно време във фоайето. Накрая чуха звука от стъпки. Еакан Мериторий влезе и леко се изненада, когато видя Гастли.
— Г-н Биспоук. Нямат ли край чудесата?
— Върховен маг Мериторий. — Двамата с Гастли се ръкуваха. — Вече познавате Валкирия Каин, предполагам.
— Значи сте си избрала име. — В погледа на Мериторий се четеше неодобрение. — Дано г-н Плезънт знае какво прави.
— Скълдъгъри беше отвлечен — изтърси Стефани. — От Серпин.
— Не това отново!
— Така е — потвърди Гастли.
— Вие сте бил свидетел?
— Е, не, но…
Мериторий махна с ръка.
— Скълдъгъри Плезънт е чудесен детектив и ценим помощта и уменията му, но стане ли дума за Нефариан Серпин, той не е точно безпристрастен.
— Серпин го залови! — настоя Стефани.
— Скъпа моя, харесвам те. Виждам защо те харесва и многоуважаемият детектив. Ти си плашещо директна личност и това е качество, достойно за възхищение. Само че, едва познаваш културата ни и със сигурност си получила силно изкривена версия на историята ни. Серпин не е злодеят от преди векове.
— Бях там! — Стефани едва се удържаше. — Серпин дойде с хартиените си същества и ни нападна.
Мериторий се постресна.
— Хартиени същества?
— Е, на такива приличаха.
— Кухи хора. Слуги на Серпин. Ужасяващи творения, пълни със смрад и зло.
— Сега вярвате ли ми? Трябва да си върнем Скълдъгъри.
— Върховен маг Мериторий — каза Гастли, — мой приятел е в опасност. Зная, че не ви се иска да е така, но Примирието е било нарушено. Серпин и съюзниците му сред маговете няма да губят време в завземането на властта. Старейшините трябва да действат сега.
— На какво основание? Думата на момиче, което едва познаваме?
— Не лъжа! — Каза Стефани.
— Но може да грешиш!
— Не греша! Серпин иска Скиптъра и мисли, че Скълдъгъри ще му даде каквото му трябва, за да го намери.
— Скиптъра е приказка…
— Скиптъра е реален — прекъсна го Стефани. — Достатъчно реален, за да тръгне Серпин да го търси и да убие двамата души, които сте пратили да го шпионират, тъй че да не разберете намеренията му, докато стане твърде късно.
Мериторий изглеждаше разколебан.
— Г-це Каин, ако грешите и ако предприемем нещо срещу Серпин сега, ще сме започнали война, за която не сме готови.