— Съжалявам — каза Стефани, вече по-тихо, защото видя тревогата в очите на Старейшината. — Но войната вече започна.
Кламерът си стоеше на масата и не помръдваше. Стефани се фокусира, стисна юмрук й изпъна рязко пръсти, опитвайки се наистина да повярва, че празното пространство между тях и кламера е верига от взаимосвързани брънки. Кламерът така и не помръдваше. Побутна го, за да се увери, че не е залепнал или нещо такова. Гастли влезе в стаята.
— Готови сме за тръгване. Сигурна ли си, че искаш да го направиш?
— Напълно. — Тя прибра кламера в джоба си и посочи с кимване вратата зад него. — Има ли армия от другата страна?
— Хъм, не точно.
— Колко?
— … Двама.
— Двама?! Има десетки Секачи и ни дава само двама?
— Повече от двама ще изглеждат твърде подозрително. Мериторий има нужда от време да се свърже с Морвена Кроу и Сагейшъс Тоум и да ги убеди, че трябва да се действа, а докато го стори, тази спасителна мисия е изцяло неофициална.
— Моля те, кажи ми, че са толкова добри, колкото ги изкарва Скълдъгъри.
— Униформите и косите им служат за защита срещу заклинания, а на пръсти се броят създанията, по-смъртоносни в близък бой.
— Близък бой? Ами разни огнени кълба и такива работи? Елементали ли са или Адепти?
Гастли се прокашля.
— Всъщност нито едно от двете. Магията покварява някои хора, а Секачите трябва да са безпристрастни, така че…
— Значи нямат никаква магия? Въобще?
— Имат малко магия, но тя им помага единствено във физическите стълкновения. Доста са силни и са много бързи.
— И какво ще правят? Ще тичат около Серпин, докато получи световъртеж?
— Ако нещата минат по план, Серпин няма да разбере, че сме там.
— И каква е вероятността за това?
Гастли срещна погледа й и за момент го задържа. После обаче наведе глава.
— Не е много голяма.
— Именно.
— Но г-н Блис ни предложи помощта си.
— Значи ще дойде? — попита Стефани с леко безпокойство. Не й харесваше идеята г-н Блис да я придружава където и да било.
— Не лично — каза Гастли, — но ще изпрати свой човек. Пет е добро число. Ще се промъкнем, ще грабнем Скълдъгъри и ще се измъкнем. Проста работа.
Мериторий се появи на входа зад тях.
— Уредих транспорта ви.
Последваха го вън от Убежището, през задния вход на музея. Навън ги чакаше микробус. Веднага щом Мериторий излезе на слънце, двамата Секачи се появиха иззад него. Извадиха косите си от калъфките им преди да се качат. Стефани се надяваше да не се натъкват на много бабунки по пътя, за да не се наниже на някое острие, още преди да стигнат до двореца на Серпин.
Към тях се присъедини още един човек, когото тя разпозна от библиотеката.
— Танит Лоу — представи я Мериторий, — това са Гастли Биспоук и Валкирия Каин.
— Познаваме се. — Танит кимна учтиво на Стефани. Носеше меч в черна лъскава ножница, нащърбена и издраскана по цялата си дължина.
— Г-н Блис ли те изпрати? — попита Гастли.
— Да. Смята, че мога да съм от помощ.
— Това е сериозна препоръка.
— Просто иска с това да се приключи възможно най-скоро. Докато това се случи, съм на ваше разположение.
— Да тръгваме тогава!
Танит се качи в микробуса, а Гастли се намести зад волана.
— Успех! — Каза Мериторий, докато и Стефани се качваше при останалите.
— Благодаря.
Той сви рамене.
— Ще ви е нужен.
17.
Една наистина впечатляваща спасителна акция
Спасителният екип стоеше на тротоара до стената, оградила земите на Серпин. Бе почти три пъти по-висока от Стефани. Отвъд нея имаше гора, а зад гората — замъкът.
Стефани осъзна, че ако не си върнат Скълдъгъри, всичко е загубено. Серпин ще вземе Скиптъра и ще върне Безликите. Съдбата на целия свят се крепеше на раменете на един скелет и на петимата, изпратени да го спасят.
— Ами ако се изправим срещу самия Серпин? — попита Стефани, неспособна да скрие страха в гласа си. Трябваше да е силна. Не можеше да ги остави да видят у нея само дванадесетгодишното момиченце. — Ами ако не можем да се промъкнем, без да ни видят? Имаме ли план, ако трябва да се бием?
— Ами… — Гастли помисли няколко секунди. — Не.