Седнала на скалите, бележещи началото на северната част от плажната ивица, Стефани чакаше Скълдъгъри. Синоптиците предупреждаваха за валежи, но сутрешното небе синееше без нито едно облаче по себе си. До нея, на скалата, имаше мидена черупка, много красива, в която Стефани неочаквано се влюби.
Тя помръдна. Въздухът не се набразди по онзи готин начин около ръката й, но черупката все пак помръдна, при това не заради лекия ветрец от морето. Пулсът на момичето се ускори, но не си позволи да се възгордява. Още не. Може да е било случайно. Ако успее да го повтори, тогава ще се гордее. Тя се концентрира върху черупката. Вдигна длан и си представи пространството между нея и мидата като брънки от верига, готови да бъдат раздвижени. Изпъна пръсти и го усети, въздуха около дланта си — някак солиден. Тя го избута и черупката се изстреля от камъка.
— Да! — възкликна тя и вдигна победоносно ръце. — Магия! Бе направила магия! — Тя се засмя щастливо.
— Изглеждаш доволна.
Стефани се обърна толкова рязко, че почти се изтърси на пясъка, а баща й се усмихна широко. Тя се изчерви и извади телефона си, без той да забележи.
— Получих хубав есемес, това е.
— А! — Той седна до нея. — Нещо, за което трябва да знам?
— Май че, не. — Огледа се колкото се може по-небрежно, молейки се да не види колата-канарче наблизо. — Защо не си на работа?
Баща и вдигна рамене.
— Имам важна среща следобеда, но забравих нещо важно за нея вкъщи, та реших по време на обедната почивка да се върна да го взема.
— Какво забрави? Някой чертеж?
— Нещо такова — кимна той. — Всъщност, нищо подобно. Забравих си бельото.
— Какво?!
— Докато се обличах, се бях умислил. Случва ми се понякога. Обикновено нямам проблем с липсата на долни гащи, но от тези панталони ме сърби…
— Татко, ама че гадост, не ща да знам!
— О, да, разбира се. Извинявай. Както и да е, видях те да се разхождаш тук и реших да кажа „Здрасти“. Като по-малка все идваше тук, сядаше и се отнасяше нанякъде и винаги ми се е искало да знам накъде.
— Накъдето ме поведат умните ми мисли — отговори тя автоматично и се усмихна.
— Майка ти се тревожи за теб — каза след малко баща й.
— Така ли? Защо?
— Ами, отскоро нещо не си на себе си. — Значи бяха забелязали разликата между нея и отражението.
— Добре съм, тате. Наистина! Просто, нали знаеш, настроенията ми се менят.
— Да, да, разбирам това, майка ти ми обясни цялата работа с момичетата и техните настроения… но все още се тревожим. Откакто Гордън почина…
Стефани опита да остане безизразна. Значи, не беше само отражението.
— Знам, че бяхте близки. Зная, че се разбирахте чудесно и със смъртта му ти загуби близък приятел.
— Да, предполагам — промълви тя.
— А с майка ти не искаме да пречим на порастването ти, дори да можехме. Превръщаш се в прекрасна млада жена, с която наистина се гордеем.
Тя се усмихна от неудобство, но не каза нищо. Смъртта на Гордън наистина бе сложила началото на промяната й, промяна много по-драстична от това, което родителите й можеха да си представят. След тази промяна тя бе поела по настоящия си път — пътя, който я превърна във Валкирия Каин, който щеше да определи съдбата й, каквато и да е тя. Сега Стефани имаше посока и цел. И се изправяше срещу много по-големи опасности, отколкото би могла да си представи преди това.
— Просто малко се тревожим за теб, това е.
— Няма нужда.
— Това правят родителите. Дори когато станеш на четиридесет, а ние пляскаме карти и плетем в дома за стари хора, пак ще се тревожим за теб. Тази отговорност няма край.
— Кара те да се чудиш защо някой ще иска деца.
Той се засмя тихо.
— Понякога си е за чудене, да. Но няма нищо по-прекрасно от това, да гледаш как расте детето ти, нищо по-възнаграждаващо. Е, има една възраст, която ти се ще да преодолеят за една нощ, но не може да направиш много по въпроса.
Освен ако разполагаш с магия, помисли си момичето.
— Берилия се обади. Каза, че току-що си наминала да ги навестиш.
Стефани кимна. Леля й не можеше да е забелязала липсата на брошката толкова скоро, нали?
— Дощя ми се да намина и да видя как са. Мисля, че, такова, смъртта на Гордън ме накара да ценя повече семейството си или нещо подобно. Важно е да сме близо.