— Какво е това? — прошепна Стефани.
— Това, скъпа ми Валкирия, е нещо, което наричаме „чудовище“.
— Нямаш представа какво е, нали?
— Казах ти какво е — ужасяващо чудовище. Сега млъкни, преди да дойде да ни изяде. — То се скри в съседната пещера.
— Нека не ходим натам — предложи Стефани.
— Добро решение — съгласи се Скълдъгъри и двамата забързаха напред.
Пътят им ги отведе до срутване, затова се върнаха по стъпките си и избраха друг маршрут. Странни, неразличими в сенките неща се тътреха и пърхаха около тях, но Стефани нямаше проблем с това, стига да не правеха опити да я ухапят. Скълдъгъри приклекна и взе нещо от пода на тунела. Прашна опаковка от шоколад, или както той се изрази:
— Улика.
— Гордън?
— На прав път сме.
Отново тръгнаха, претърсвайки земята за още улики от преминаването на Гордън. Само след пет минути обаче Скълдъгъри спря и се обърна, разчитайки въздуха с длан.
— Следят ни.
Точно думата, която Стефани не искаше да чува. Въпреки слабото осветление, тя виждаше надалеч в дългия прав коридор зад нея. Не видя никого зад тях.
— Сигурен ли си?
Скълдъгъри не отвърна. С лявата ръка четеше въздуха, с дясната насочи пистолета си право напред.
— Трябва да отстъпим веднага. — Двамата го сториха. Стефани вече чу нещо, някакво ехо, приближаващо в тяхната посока. Скълдъгъри рече: — Трябва да отстъпим малко по-бързо.
Ускориха крачка. Стефани все поглеждаше към краката си, за да не се спъне в нещо зад нея, но Скълдъгъри изглеждаше толкова стабилен, вървейки назад, колкото и напред.
Стефани разпозна звука — стъпки… не, подскоци. Тя го разпозна, най-вече, защото вече виждаше кучеподобното създание да търчи към тях с ужасяваща скорост.
— О кей — обади се Скълдъгъри. — Сега мисля, че е време да бягаме.
Това и сториха. Скълдъгъри стреля шест пъти в бърза последователност. И шестте пъти уцели създанието, но това не го забави. Скълдъгъри презареди, изхвърляйки празните гилзи от барабана и зареждайки нови шест патрона. Тунелът се разшири, изходът му бе току пред тях.
— Продължавай да тичаш! — Нареди детективът.
— Какво ще правиш?
— Не зная. Вероятно нещо много смело.
Той рязко спря и Стефани профуча покрай него, в огромната пещера след края на тунела. От мрака над главата й се спускаха увивни растения и потъваха в бездната под краката й.
Стефани се обърна, тъкмо когато звярът се сблъска със Скълдъгъри. Пистолетът изхвърча от ръката му, а той се строполи тежко и създанието сключи нокти около глезена му. То направи крачка назад и грабнало детектива за глезена, го блъсна в стената на тунела. Скълдъгъри успя да падне на рамо и да омекоти удара, но звярът не бе приключил с него и го удари в срещуположната стена. После замахна яростно към вътрешността на тунела и Скълдъгъри отлетя в мрака, а в лапата на звяра остана само един скелетен крак.
То изръмжа объркано, но веднага задуши въздуха, хванало миризмата на Стефани.
— Бягай! — чу се викът на Скълдъгъри някъде отдалеч. Създанието пусна крака и тръгна към нея. Стефани се извъртя, но нямаше къде да бяга, така че изтича презглава до ръба на бездната и се хвърли.
Ръцете й сграбчваха хлъзгавите лиани в отчаяни опити да се хванат здраво за някоя, а междувременно Стефани падаше. Пръстите й стиснаха едно тлъсто стъбло и тя промени посоката на инерцията си, засилвайки се напред. Усещаше студения, застоял въздух, прииждащ от бездънния мрак под нея. Когато тялото й се залюля назад, Стефани придърпа крака, точно навреме, за да избегне ноктите на звяра. Той изрева от неудоволствие, лишен от плячката си и замаха безсилно от ръба на бездната. Тя отново се залюля напред, далеч от него.
Скълдъгъри се бе довлякъл до крака си. Той долепи бедрената кост до таза си, завъртя я силно и се раздвижи, за да провери дали всичко пасва добре. Взе пистолета си и се изправи, излезе от тунела и се промъкна зад създанието, което още ръмжеше и размахваше лапи към Стефани. Сега тя вече не се люлееше, а се въртеше леко от въздушното течение, вкопчена в лианата. Сърцето й се бе поуспокоило.
Тя внимаваше да не отклонява поглед от този на чудовището, за да държи вниманието му върху себе си, но колкото повече се приближаваше Скълдъгъри, толкова по-трудна ставаше задача й. В крайна сметка звукът на едно сритано камъче накара звяра да се обърне.