[* На английски думата означава косачка. — Б. пр.]
Ед продължаваше да държи ръцете си на корема й.
— Той заспа.
— Не… Ето, пак започва.
— Леле! Виж го какво прави. Браво, моето момче! Какво е усещането? Сигурно е много странно. Като присвиване ли е?
— Не. По-скоро като пърхане в корема ми.
— Пърхане.
— Да, нещо като мокро пърхане.
— Но не като присвиване?
— Не.
— Ето го пак.
Джулия гледаше грейналото лице на Ед, очите му блестяха леко, както се случваше напоследък. Понякога тя се питаше, когато държеше ръцете си на корема й, както сега, и усещаше движенията на бебето, дали радостта, която той очевидно изпитваше, не се помрачава от факта, че детето всъщност не е наистина негово. Разбира се, беше негово по почти всеки възможен начин. Джулия правеше всичко, което бе по силите й, за да се чувства Ед така. Въпреки това си мислеше, че сигурно има някаква сянка — не на съмнение и определено не на ревност, но може би на някакво слабо съжаление.
Никога не обсъждаха този въпрос. Още от самото начало Ед бе невероятен. След като Конър се обади да им съобщи решението си и докато чакаха първата процедура, която трябваше да бъде в най-оптималния час на най-оптималния ден от месеца, Ед изглеждаше разтревожен и неспокоен и Джулия почти очакваше той да размисли. Но когато го попита дали все още е сигурен, че иска да го направят, той й каза да не говори глупости — разбира се, че искал, — така че тя не го попита повече.
Денят, в който му съобщи, че е бременна, не започна добре. Джулия бе забравила една тубичка с депилатоар на рафта в банята, където държаха пастата си за зъби, и Ед си бе измил зъбите с него, което не допринесе да е в най-доброто си настроение. Той се облече и слезе долу да приготви закуска, а Джулия занесе теста за бременност в банята, откъдето го чу да мърмори, че изобщо не усеща вкуса на овесените ядки.
Тя остана права, докато видя как лентичката промени цвета си — макар че тестът само потвърди това, което вече знаеше, — и не каза нито дума. Слезе в кухнята по халат, намери самозалепващите точки, които използваха, за да маркират различни предмети, и написа с тях «бебе» на корема си. С кисел глас Ед я попита какво прави.
— Нищо. Само слагам етикет на едно нещо.
— Малко е късно, не мислиш ли? Трябва да напишеш „напалм”, такъв вкус има онази гадост.
Джулия залепи и последната точка и отиде до масата, където Ед стоеше надвесен над купичката със закуската си. Облегна се на масата и хвана ръката му.
— Стига, Джулия, остави ме на мира, ако обичаш.
— Остави лъжицата си.
— Слушай, изобщо не е смешно. Устата ми е като изгорена.
— Горкичкият!
Тя разтвори халата си и насочи ръката му към корема си.
— Скъпа, наистина не съм в настроение… Добре, какво, по дяволите, става?
Той намери точките.
— Просто да знаеш какво е — каза тя.
Видя как изражението му се променя, докато опипваше точките с върховете на пръстите си.
— О, боже! — възкликна той. — Сигурна ли си?
— Да. Напълно.
Ед стана и я обви с ръце и двамата се прегръщаха много дълго, а когато най-после я пусна, по бузите им се стичаха сълзи.
— Извинявай за пастата за зъби — каза тя.
Той пъхна ръце под халата й, придърпа я към себе си и я целуна, после сведе глава и целуна гърдите й и както тя си беше с точките по корема, разтвори краката й и я люби точно там, на кухненската маса. Може би бъркаше, но в онзи ден — и още много пъти след това — й се струваше, че освен пронизващото желание, в докосването му имаше и по-дълбок импулс, някаква неосъзната необходимост да утвърди присъствието си в нея редом с това на Конър.
Често говореха за Конър, чудеха се къде е и какво прави. По настояване на Ед увеличиха една снимка на трима им — тази, която си бяха направили със самоснимачка на скалата — и сега тя висеше в рамка на стената в дневната. Ед казваше, че иска снимката да е там, за да може бебето да я вижда от самото начало и да знае какво е положението — мама, татко и биотатко. Казваше, че названието на Конър е по-хубаво, биотатко звучало като някакъв супергерой. Джулия отбеляза, че звучи по-скоро като универсален препарат за почистване.
Ангажираха цяла мрежа от приятели и роднини (Форд, Тъли и Бишъп) да следят за снимки на Конър във вестниците и списанията и винаги, когато някой откриваше, веднага се обаждаше на всички останали. Майката на Конър например им се обади онзи ден да им съобщи да си купят «Нюзуик», като в същото време предупреди, че гледката не е никак приятна. Джулия веднага излезе да купи списанието.