— Мога ли да ви помогна?
— Емануел Кабуги?
— Да.
Конър се представи и показа журналистическата си карта. Мъжът с мачетето изломоти нещо на кинияруанда и Кабуги рязко се обърна към него и отвърна с очевиден укор. Конър се чудеше дали да разсее напрежението, като се престори, че желае да говори за разпределението на храната и условията в лагера. Но никога не бе лъгал убедително и когато Кабуги за втори път го попита дали може да му помогне, той бръкна в чантата си и извади снимката от клането в църквата, която бе откъснал от едно списание. Подаде я на мъжа.
Той я погледна, останалите също надзърнаха през рамото му и когато мъжът с мачетето я видя, започна да крещи на Конър. Кабуги му заповяда да мълчи и огледа внимателно снимката, клатейки глава.
— Защо ми носите това? — попита тихо той.
— Нямате нужда от напомняне ли?
— Това са моите хора, много от тях бяха мои приятели. Как бих могъл да забравя?
Подаде му снимката, но Конър не я взе.
— Кои от тях убихте вие? Имам предвид — лично.
Кабуги се намръщи.
— Какво?
— Сигурно е малко трудно да се каже, както са скупчени така.
Конър усещаше, че Марике пристъпва нервно зад него.
— Хайде, човече. Бил си там. Ти си ги пратил всички в църквата и после си отишъл с останалите да ги убиеш.
— Грешите, сър.
— Не, не греша. Има свидетели. Говорих с тях. Добре сте се справили, но не съвсем. Пропуснали сте неколцина. Видели са ви.
— Значи и те грешат. Разбира се, чух какво е станало и много се натъжих и разгневих. Тези хора са били убити от ПФР, за да очернят имената ни и да подмамят чуждестранните журналисти като вас да ги подкрепят. Защо да правя подобно нещо? Защо да убивам собствения си народ?
— Не знам. Защо? Вие ми кажете.
Кабуги се взира в него дълго време. После смачка снимката на топка и я пусна на земята. Повдигна леко брадичката си.
— Знаете ли кой съм аз?
— Разбира се, че знам.
— Аз съм кметът на Бизенге. Образован човек съм. Учил съм литература, изкуство и философия в Сорбоната в Париж. Ходя на църква. Моля се за враговете си. Посветил съм живота си в служба на хората. Разбирате, че ви съобщавам това не за да се хваля, а за да знаете с кого разговаряте. Ясно?
Конър сви рамене.
— Когато армията на хлебарките прогони хората от моя народ от домовете им, аз им помогнах, защитих ги и ги поведох там, където ще бъдат в безопасност. Мнозина умряха по пътя, деца и бебета бяха прегазени в този ужас. А сега сме тук, в този кръг на ада, и вече нямаме нищо, загубили сме дори достойнството си.
Говореше бързо и точно, с нарастваща настойчивост. В очите му имаше нещо смразяващо и Конър мобилизира всичките си сили, за да издържи на погледа му.
— И вие дръзвате да идвате тук с фалшивите си обвинения, с моралното си възмущение, докато навън нашите жени и деца умират в мръсотията от холера и глад?
— Дойдох единствено за истината.
— Истината? Какво знаете за истината? Какво знаете за моята страна, за моя народ? Колко време сте живели тук? Седмица? Месец? Ако истината е самун хляб и вие вземете една троха, ще я узнаете ли? Ако не е истината, това ще бъде безполезна лъжа. Вие сте американец, нали?
Конър кимна.
— Кажете ми тогава, каква е истината за вашата страна? За вашия народ? За милионите, които сте убили, за милионите от моя народ, които сте ограбили и превърнали в роби? Много от тях още са ваши роби. Разкрийте ми истината за тях.
— Щом искате да държите реч, нямам нищо против. Дойдох само да ви направя една снимка.
Кабуги сякаш не го чу. Гневът му се разгаряше и не можеше да бъде спрян.
— Истината е, че няма истина. Само трохи. Вие имате вашата истина, а аз — моята. Но аз притежавам повече трохи и моята истина е събрана със знания и опит, а не под лицемерното знаме на благочестието и предразсъдъците. Така че ще споделя истината с вас. Тези руандийски хлебарки и техните белгийски господари, които им плащат, искат да ни превърнат — да превърнат моя народ — отново в роби, да наложат отново старото феодално господство над нас. И какво трябва да правим ние, изправени пред това? Кажете ми. Моля ви, кажете ми! Конър кимна към мачетето.
— По дяволите, защо не ги накълцате на парчета? Вие това мачете ли използвахте? Или това е неговото? Сигурно ви трябват поне няколко.
Дали мъжът, който го държеше, разбра или не, не беше ясно, но пристъпи напред, а Кабуги протегна ръка да го спре. Марике докосна Конър по ръката.