— Мисля, че трябва да си ходим.
— Смятам, че е права — каза Кабуги.
— Разбира се — съгласи се Конър. Вдигна фотоапарата си и започна да фокусира, но двама мъже веднага се приближиха към него. Единият се опита да го сграбчи, ала Конър замахна да го отблъсне и избута другия. Те отново се втурнаха към него, но Кабуги извика и те спряха. Конър намести фотоапарата си. — Е, след като сте такъв стълб на обществото и герой и всичко останало, не може да възразявате да ви снимам, нали така?
Не изчака отговор и задейства апарата. Светкавицата сякаш ги стресна и те замръзнаха за миг, а Конър успя да направи още две снимки, преди Кабуги да даде заповедта си. Мъжете сграбчиха Конър и Марике за ръцете и ги избутаха грубо назад. Единият се опита да вземе апарата на Конър, но той отново го избута и го наруга, след което се удиви какъв ефект произведе ругатнята му върху мъжа. Докато го бутаха към палатката, успя да се извърти и да направи една последна снимка на Кабуги. В следващия момент бе проснат по очи в прахоляка пред палатката и като вдигна глава, видя развеселените и озадачени лица на тълпата, която се бе насъбрала.
Докато го караше към неговата палатка, Марике заяви, че той със сигурност знае как да накара едно момиче да си прекара добре вечерта. Извини й се, после без видима причина и двамата се разсмяха и дълго не можаха да спрат. Обективът и светкавицата на апарата му бяха счупени. Но корпусът бе останал цял и затворен, а филмът — невредим.
Конър напусна Гома на следващия ден, като успя да вземе един полет за Найроби. Когато самолетът завиваше над езерото Киву, облаците се разпръснаха и Конър опъна врат да погледне назад към лагерите. Гледаше слънцето и сянката, които се преследваха върху живото море от жертви и убийци по склоновете на вулкана, пушещ високо над тях. Замисли се за това, което Кабуги бе казал за истината, и се запита дали не е прав. Може би нямаше такова нещо.
Когато се настани в хотел «Норфък», му дадоха пощата, която го очакваше. Прегледа набързо пликовете, докато вървеше след момчето, носещо багажа му към стаята, и намери този, който търсеше — бял плик, изпратен от Мисула, Монтана, и надписан с широкия елегантен почерк на Джулия. Не знаеше защо, но не искаше да го отвори веднага, така че първо си взе душ и изми косата си, за да прогони мириса на смърт.
Чак след като се изсуши, среса и облече чисти дрехи, се настани на един стол до прозореца, през който вечерното небе искреше в розово и оранжево над силуетите на палмите, и отвори плика.
Имаше писмо и снимка на Джулия, широко усмихната, седнала в болничното легло, Ед — приседнал ухилен до нея, и бебето, повито, розово и със сбръчкано личице в ръцете й.
В писмото се казваше, че се родила на пети юли и тежала три килограма и половина. След спор, който едва не довел до развод, Джулия и Ед се съгласили да я кръстят Ейми. Средното й име щяло да бъде Констанс, защото било най-близкото име до Конър, за което Джулия се сетила. Тя се надяваше, че той няма нищо против. Разбира се, искаха да стане кръстник на бебето и щяха да го изчакат да се завърне, за да направят кръщенето.
20.
Огромната заплата и лъскавият живот в Манхатън сякаш не бяха променили изобщо Линда Рознър. Всъщност, съдейки по разнообразните комбинации от черни дрехи, които тя носеше през целия уикенд, току-що встъпила в ролята на кръстница на Ейми, изглежда, отново бе в плен на неоготиката. Работата й като адвокат не я бе направила по-сдържана. В църквата вчера Линда бе хвърлила един поглед на Конър и шепнешком сподели с Джулия, че той има най-хубавия задник, който е виждала от години. Единствената забележима разлика бе, че вместо да свива сама цигарите си, сега си ги купуваше готови, дълги и тънки, но със същата цигарена хартия. В момента една цигара висеше от устните й, докато Линда пълнеше съдомиялната. В другия край на кухнята Джулия правеше кафе.
Кръщенето, за което Линда бе пристигнала в петък, се бе превърнало в тридневен парти маратон и в момента течеше последната обиколка: неделният обяд на кръга от най-близки на Ейми — родителите, кръстниците, бабите и дядото. Около масата на верандата седяха Ед и родителите му, Конър и майка му и майката на Джулия — Мария. Съдейки по шума отвън, явно разговорите се лееха без проблем.
Бащата на Ед много се впечатли от майката на Конър и цялата вечер я разпитваше за златните й дни в родеото. Сюзън Тъли и майката на Джулия не бяха спрели да си говорят целия уикенд. И тъй като Линда стана от масата, за да помогне на Джулия в кухнята, изглежда, Ед най-после имаше възможност да си поприказва с Конър. Ейми беше горе и спеше в креватчето си.