— Той няма ли си приятелка? — попита Линда.
Джулия сви рамене:
— Аз поне не знам да има.
— Защо?
— Не знам. Питай него. Кажи му, че си свободна.
— Да, но проблемът е, че никак не ме бива по всичките тези занимания на открито. Аз въобще не стоя навън. Не яздя. Можеш ли да си представиш мен и някой кон на по-малко от сто метра един от друг?
— Разбирам какво имаш предвид. Внимавай, тръскаш пепел в миялната.
— Скъпа, нали затова е миялна.
— Сложи чашите отгоре, така ще събереш повече. Както и да е, той постоянно отсъства. Все е в Африка или някъде другаде.
— Каза, че може да си купи апартамент в Ню Йорк.
— Така ли?
— Аха. Ето защо има шанс да не се налага да идвам тук и да се правя на любителка на природата. Може да бъда градското му гадже например.
— Моля?
— Ами нещо от тоя род.
— Това няма да се измие, ако го поставиш по този начин. Виж, остави на мен. Ето. Знаеш ли, вероятно той чува всяка дума, която казваш.
— Надявам се. Това ще ми спести време.
Линда се облегна на плота и продължи да пуши и да отпива от виното, докато Джулия пренареждаше чиниите.
— Е — каза тя по-тихо, — мога само да заявя, че определено сте взели добри гени.
Джулия я изгледа намръщено. Когато Линда бе в подобно настроение, не се знаеше докъде може да стигне.
— Искам да споделя, че ако бях на твое място, въобще нямаше да се занимавам с разните там клиники и глупости. Щях да настоявам за директна доставка.
— Линда! Това е абсурдно.
Приятелката й вдигна ръце.
— Знам. Извинявай. Не знам какво ми стана.
— Говоря сериозно.
Последва пауза. Кафето започна да гъргори в кафе машината, Джулия взе каната и я постави на подноса при чашите.
— Не си ли си го помисляла поне веднъж? Честно?
— Линда!
— Добре, извинявай.
Джулия усети, че се изчервява и видя, че Линда го забеляза. Мислено се наруга, че е такава отворена книга. Като по сигнал, сякаш да я спаси, Ейми се разплака на горния етаж. Джулия помоли Линда да изнесе кафето навън и забърза към спалнята.
Ейми си имаше своя собствена стая, но бе лишена от нея за уикенда. Само кръстниците й бяха отседнали в къщата: Линда — в стаята на Ейми, а Конър — в спалнята за гости. Всички други бяха в «Червения лъв» в града, освен майката на Конър, която трябваше да се върне в ранчото. Креватчето на Ейми бе временно поставено в ъгъла на спалнята на родителите й и веднага щом Джулия се надвеси над него, бебето спря да плаче, изгука и се усмихна с беззъбата си усмивка.
— Малка маймунка такава. Просто си търсеше компания, така ли?
Джулия я вдигна на ръце и подуши чудесния сладък мирис на мляко. Занесе я до прозореца и постоя така в тъмното, загледана към масата долу на верандата, където всички си говореха, докато Линда им наливаше кафе. Джим Тъли още бе погълнат от разговора с майката на Конър, а Сюзън говореше с майката на Джулия. Конър се бе преместил на мястото на Линда, за да седне до Ед, който бе начело на масата и разказваше някаква история. Светлината от свещите хвърляше отблясъци върху стъклата на тъмните му очила. Напоследък той ги носеше почти постоянно, защото не искаше хората да виждат как примигват очите му.
Не чуваше какво говорят долу и се улови, че се е зазяпала в Конър. Беше минала точно една година, откакто го бяха видели предния път. Изглеждаше различен. Беше със силен загар и косата му сега бе по-къса и изсветляла почти до бяло. Но не беше само това. Той изглеждаше по-стар или може би по-сериозен и тъжен. Около очите му имаше бръчки и Джулия се запита дали са само от това, че е присвивал очите си заради силното африканско слънце, или от това, което е виждал.
Сякаш дочул мислите й, той изведнъж вдигна глава и въпреки Джулия да смяташе, че е невидима в мрака, той я видя и се усмихна. Никой, освен нея не го забеляза, само двамата преживяха този момент заедно. Тя му се усмихна в отговор и не за пръв път този уикенд почувства как сърцето й затуптява по-бързо, но веднага се опита да го овладее. Обърна се и седна на леглото, откри гърдата си, за да накърми Ейми, и скоро, в струящата интимност на това преживяване, намери покой и утеха.
Линда отново бе отвлякла Конър и го разпитваше за работата му. По гласа й Ед можеше да отгатне какво е изражението на лицето й. Големите й сиви очи бяха фиксирани върху него, тя седеше приведена към Конър и попиваше всяка негова дума, сякаш казваше: «Наистина ли? Колко очарователно! Нима си го направил? Не може да бъде! О, това е било много опасно!». Когато стана, за да потърси Джулия, Ед не успя да се сдържи и подметна:
— Хей, Линда, ти нали си позирала гола в колежа? Трябва да позволиш на Конър да ти направи няколко снимки.