— Едуард! — извика майка му от другия край на масата. — Ти си невъзможен!
— Знам. Нямам нищо за деклариране, освен невъзможността си. Тя изчерви ли се?
— В интерес на истината, да — каза Линда.
— Нима? За пръв път ти се случва.
Той влезе в къщата и извика Джулия. Тя му отговори от горния етаж. Намери я в спалнята им, опитваше се да приспи Ейми, която звучеше, сякаш няма никакво намерение да се унася в сън.
— Накърми ли я вече?
— Да. Съвсем будна е.
— Донеси я долу.
— Мислиш ли?
— Да, хайде. Нали е нейното парти в края на краищата.
Ед занесе Ейми на верандата. Всички жени заахкаха и завъзклицаваха, всяка искаше да я вземе на ръце и Ед заяви, че ще трябва да им раздаде номерца. Вдигна Ейми до ухото си, сякаш тя му шепнеше нещо.
— Наистина ли? Добре, ти си шефът. Знаете ли на чие коляно иска да поседне тя? — той затананика мелодията от филма «Кръстникът» и я подаде на Конър.
— Аз й направих предложение, на което тя не можа да устои — каза Конър.
Ед го перна по главата по-силно, отколкото би трябвало.
— Хей, приятел, това беше моята реплика. Ако не внимаваш, довечера ще спиш при рибите.
Шегата също не се получи добре. Гласът му звучеше някак сопнато. Ед намери стола си и се протегна за чашата си с вино. Тя не беше там, където я бе оставил.
— Хей, някой да е преместил чашата ми?
Никой не го чу. Опитваше да не се дразни, когато се случваха тривиални неща като това, но определено се чувстваше раздразнен. Може би заради виното. Вече бе изпил доста чаши. Вероятно някой нарочно бе махнал чашата му, за да го спре да пие. Това бе типично в стила на майка му. Той отново попита, този път по-високо, и Линда, която гукаше на Ейми, го чу и каза, че тя е преместила чашата му. Извини се, напълни я и му я подаде. После отново се върна към разговора с Ейми и Конър.
Всички словоохотливо общуваха, но никой не говореше с него и изведнъж Ед се почувства изолиран и в лошо настроение. Беше глупаво и неоправдано, знаеше, че е така. Прекарваха си страхотно и той не искаше да разваля настроението им. Облегна се на стола и пресуши чашата си на две глътки.
Линда, застанала с гръб към него, седеше от дясната му страна, а Мария бе вляво от него и разказваше на майка му за скорошната си ваканция в Аруба и колко ужасна била храната там. Той я обичаше, тя бе много добродушна, но понякога бе адски досадна. Бъбреше като латерна.
— Сервираха само бургери. Бургери, бургери, бургери — повтаряше тя. — Кола и бургери.
— Ами кола и бургери не звучи лошо — обади се Ед.
Но Мария сякаш не го чу. Нито някой друг. Или може би се преструваха, че не го чуват, защото не одобряваха шегите му. Да ги вземат дяволите! Ед потърси бутилката с вино, напълни отново чашата си и продължи да пие.
Изведнъж усети ръцете на Джулия да го прегръщат през врата и допира на бузата й до своята. Тя го целуна по бузата и попита тихо дали е добре.
— Аз? Да, супер съм. Защо, какво има?
— Нищо. Просто се чудех.
— Не изглеждам ли добре?
— Разбира се, че изглеждаш добре.
— Тогава какъв е проблемът? Защо питаш?
— Нищо. Няма нищо. Извинявай.
Тя дръпна ръцете си и той долови, че стъпките й се отдалечават. Веднага се почувства виновен, че се държа така грубо с нея. Чу Конър да говори гальовно на Ейми и — пак не можа да го превъзмогне — това го накара да изпита… какво? Яд? Не точно. По-скоро… Боже, какво, по дяволите, му ставаше?
Ревност.
Нямаше смисъл да се опитва да излъже самия себе си. Изпитваше ревност. И, честно казано, беше се чувствал така през целия уикенд, винаги когато Конър бе край Ейми. Ядосваше го фактът, че Конър може да я види. И че може да види и Джулия. Беше лудост, Ед го знаеше, но това го принуждаваше да се чувства изключен, караше го да чувства, че Конър ги има повече, отколкото самият той. Дори сега си представяше как Ейми седи щастлива на коляното на Конър и хората ги гледат заедно и знаят, че той е истинският й баща. И после, като виждат бедния стар Ед да си седи сам и да се напива в края на масата, си мислят: Горкият, колко жалко, че той не можа да го направи сам, но нали всичко се получи прекрасно? Е, не се получи. Мразеше се, че мисли всичко това, но наистина го мислеше.
Изведнъж осъзна, че Мария му говори нещо.
— Е, Ед, кажи ми — подкани го тя. Очевидно бяха забелязали, че са го оставили изолиран. И сега проявяваше благотворителност.
— Какво да ти кажа? — сопна се той. Прозвуча толкова грубо, че сам се упрекна, не искаше да се държи така.
— Не мислиш ли, че Ейми е одрала кожата на Джулия?
Последва ужасяващ момент на тишина. Ед си представи как всички гледат стреснато в очакване на неговата реакция. Беше страхотен гаф, споменаваше едновременно и слепотата му, и това, че е стерилен. Беше в състояние да си представи ужасеното изражение на лицето на бедната жена, когато осъзнава какво е изрекла. Ед се засмя.