Разбира се, планът им се провали. Когато бе на четири и половина години, Ейми попита Ед как е ослепял и историята — поне цензурираната и версия — се разкри. И вместо да я разстрои, тя сякаш я накара да се чувства горда с родителите си, особено с двамата си бащи герои, които скочили от небето, за да спасят бедната безпомощна мама.
Ейми вече не говореше за Конър толкова често. Трудно й бе да поддържа спомена за него жив с помощта само на снимки, разкази и по някое писмо от време на време. Конър все още й пишеше и й изпращаше екзотични подаръци от далечни кътчета на света. Но нито веднъж след кръщенето й не дойде да я види отново. Сякаш липсата му не разстройваше Ейми, нито я ядосваше и Джулия предполагаше, че е така, защото Ейми го възприемаше за естествено. За нея Конър бе просто една идея — като герой от стар филм: интригуващ, смел и също като снимките му, основно в черно-бяло. От време на време Ейми виждаше фотографии на Конър в списанията — поне тези, които бяха подходящи за нейните очи — и задаваше въпроси за него, на които Джулия и Ед с готовност отговаряха, като неизменно се стараеха да говорят за него с топлота и никога да не разкриват обидата си.
Сред снимките, закачени на стената в стаята на Ейми, имаше няколко на Конър, включително единствената им обща фотография. Тя бе направена от Джулия на кръщенето и показваше Конър, застанал на верандата, с това смешно розовобузо ангелче на ръце, на което се усмихва, а Ейми, още тогава като родена звезда, гледа право в обектива.
Дълго време Джулия и Ед поддържаха връзка с майката на Конър и няколко пъти водиха Ейми да я види в ранчото в Огъста. Но годините минаваха, а Конър така и не идваше да ги посети и това започна да им се струва безсмислено. Все едно Хамлет без принца, каза Ед, докато се връщаха от последното си посещение там. Маги твърдеше, че Конър не навестява и нея, но Джулия знаеше, че не е вярно. Маги също вече не им се обаждаше да им съобщи новини за него или да им съобщи в кой вестник или списание има негови фотографии. Може би той й беше казал да не го прави или вероятно тя бе наясно защо той предпочиташе да страни от тях. Джулия знаеше, че майките усещат тези неща; дори майките на чудовища бяха готови да ги защитят. Каквато и да бе причината, вече две години не бяха виждали, нито чували Маги.
Самия Конър не бяха зървали почти от седем години. Целият живот на Ейми. Понякога на Джулия й се струваше, че и нейният собствен живот е минал, откакто не бяха виждали Конър. Бяха съвсем различни хора, светът им бе различен и мъката, която им причиняваше той, се движеше в него като слънцето. Някога бе гореща и остра и известно време ги пронизваше така, че не можеха да я издържат, освен за кратко и с присвити очи. Сега бе охладняла и макар че не бе замряла съвсем, се снижаваше към хоризонта, хвърляше по-дълги сенки и вече можеха да я гледат, без да изпитват болка в очите.
През първата година Джулия му написа няколко писма, но ги унищожи всичките. Отначало си въобразяваше, че го прави просто защото не може да намери подходящите думи. В онези дни мислеше за него постоянно. Рядко минаваше час, в който да не си припомни образа, който бе видяла за последен път: как той седеше до нея, осветен от студената лунна светлина, как й призна любовта си и я прегръщаше и целуваше сълзите й.
Преди да си тръгне на следващия ден, без да му каже, Джулия пъхна една снимка в чантата му. Беше снимката, която Ед им бе направил при последното им изкачване заедно, когато го бяха помолили да стане баща на детето им.
Следеше какво става с него, доколкото можеше. По един или друг начин — най-вече чрез орловия поглед на Линда — научаваше, че в някое списание са публикували най-новите му снимки. Забелязваше, че напоследък той често пише и придружаващите снимките коментари и репортажи, докато отначало текстът винаги бе на някой друг. Стилът му бе прост и директен и Джулия сякаш чуваше гласа му зад думите. Репортажите, които я трогнаха най-силно, бяха за една оскъдно отразявана война, която се водеше от години в Северна Уганда. Конър явно често се връщаше там. Последният му репортаж бе за един рехабилитационен център за деца, които са били отвлечени от домовете си и принудени да служат като войници в армията на бунтовниците. Снимките накараха Джулия да се разплаче.