Кей щеше да бъде представена като режисьор и съавтор на мюзикъла заедно с Ед, но тя вършеше и още дузина работи. Когато не помагаше на Джулия да рисува декорите и да изработва костюмите, бършеше носове, караше се на палавниците, успокояваше и насърчаваше артистите и освен това преподаваше история и английски със същия плам и чувство за хумор, с които подхождаше към представлението. Ед я бе срещал няколко пъти на обществени събрания в училището. Тя и приятелката й, както и неколцина други от по-младите учители, бяха гостували на Ед и Джулия, докато Джулия работеше в училището преди раждането на Ейми. Но Ед я опозна истински чак когато започнаха репетициите преди няколко седмици.
Кей притежаваше неизчерпаема енергия. От описанието, което Джулия й бе направила, Ед знаеше, че е към трийсет и пет годишна, че има бръчици от смях, къса посребрена коса и че си пада по гащеризоните и широките пуловери на райета. Той я разпознаваше по гърмящия глас и уханието й, напомнящо му за магазините «Ню Ейдж», в които горяха тамян по цял ден и където се продаваха евтини индонезийски подаръци.
— Добре — викаше в момента тя. — Да направим това още веднъж. И този път, господин Глуп, искам да си по-страшен. Сещаш ли се какво имам предвид? Покажи на това чудовище от какво си направен. Да! Точно така. Хайде да започваме. Всички по местата. Джулия, готови ли сте там отзад?
Джулия бе помощник-режисьор и ръководеше войските някъде зад нарисувания пейзаж. Тя извика, че по-готова не може да стане. Ед долови потиснато отчаяние в гласа й.
— Добре, маестро — извика Кей.
Ед седеше пред пианото, което осигуряваше единствения акомпанимент на мюзикъла, ако не се брояха няколкото записани звукови ефекта. Първоначално имаше амбицията да събере малък оркестър, но двамата с Кей скоро осъзнаха, че съществуват достатъчно проблеми и без оркестъра. Както се развиваха нещата и им оставаха само две седмици до премиерата, имаше поне малък шанс да избегнат провала. Това, разбира се, ако Ед успееше да остане буден.
Оказа се, че представлението изисква много повече работа, отколкото той бе очаквал, а откакто бе на хемодиализа, вече нямаше предишната издръжливост. Може би просто остаряваше. Пое си дълбоко дъх.
— Добре, още веднъж — извика той. — Глуп и секачите отгоре. — И те започнаха.
Ед бе на диализа от малко повече от две години. Ежегодните му изследвания, свързани с диабета, бяха установили, че има ненормално високи нива на калиеви и белтъчни отпадни продукти в кръвта си. Бъбреците му не успяваха да ги пречистят. Така че сега се налагаше да ходи в Мисула три сутрини в седмицата, за да го прикачат към проклетата машина, която вършеше работата на бъбреците му. Беше ходил тази сутрин — четири дълги часа, които би могъл да запълни с хиляди по-приятни и полезни неща.
Апаратите за диализа се намираха на приземния етаж в болницата «Сейнт Патрик». Имаше тринайсет стола, подредени в кръг, всеки със собствен апарат за диализа и телевизор със слушалки. Ед никак не си падаше по сапунените опери, така че винаги си носеше някаква работа или касета, която да слуша, докато машината смуче кръвта му. Сестрите, които обслужваха апаратите, се държаха много мило и той ги познаваше вече достатъчно добре и се шегуваше с тях. Наричаше ги Невестите на Дракула. Тази сутрин дори ги бе убедил да изпеят една от песните от мюзикъла. Въпреки това Ед ненавиждаше проклетата процедура.
Никога не бе живял като онези диабетици, които прекарват живота си в тревоги за здравето си и в постоянни изследвания. В действителност отношението му на моменти бе почти безразсъдно, особено откакто живееше с Джулия. Тя се тревожеше достатъчно и за двама им, винаги проверяваше дали си е направил инжекциите с инсулин, винаги имаше подръка блокче шоколад, за да реагира при първите признаци на хипогликемия. Като порасна, Ейми стана същата, така че сега двете с Джулия го преследваха за инсулина и той понякога ставаше раздразнителен. Напоследък — заради напрежението покрай представлението — това се случваше доста често. Джулия го бе предупредила, че представлението може да се окаже твърде изтощително за него и макар че се опитваше да скрие умората, той си даваше сметка, че тя навярно е права.
Като цяло репетицията мина добре. Подтикван от Кей Нюмарк, господин Глуп разкри скрития си досега звезден потенциал и всички се разотидоха в добро настроение. Е, почти всички. На връщане към къщи Ейми му разказа за инцидента зад сцената, при който един от елфите се бе напишкал в гащите си. Главната катерица изръсила нещо грубо и двете деца се сбили и започнали да се хапят.