През първите две-три години много пъти почти се отказваше от решението си да стои настрана от Джулия, Ейми и Ед. Но когато пристигна писмото на Ед, в което той се извиняваше за държането си на кръщенето, вече бе твърде късно. Беше наследил ината на майка си. Беше взел своето решение и щеше да се придържа към него.
Писмата, които пристигаха два-три пъти годишно от Ейми, бяха най-близкото му съприкосновение с щастието. Държеше снимката й на нощното си шкафче до тази, на която бяха той и Джулия, снимката, която Джулия тайно бе пъхнала в багажа му преди седем години. Беше си направил по-малки копия на тези снимки и ги беше ламинирал, за да ги носи със себе си навсякъде, където ходеше. На снимката, на която бяха двамата с Джулия, лицата им почти се докосваха. Всички, които не знаеха истината, приемаха, че са двойка. И Конър повтаряше тази лъжа, взираше се в снимката и си мислеше как в един друг, по-великодушен свят те наистина биха могли да бъдат заедно.
23.
Преди идеята му се струваше добра и тъй като за съжаление беше негова, сега не вървеше да вини никого заради нея. Преди няколко седмици в един от редките моменти, когато изглеждаше, че представлението ще се получи добре, Ед предложи на Джулия да поканят майките и на двамата да им гостуват за премиерата. Отбеляза, че е минало доста време от предишното им гостуване, наближаваше Коледа, това бе театралният дебют на Ейми, а и двете жени се разбираха така добре — все причини да ги поканят. Всъщност сега си признаваше, че тази идея бе родена от чиста суета. Той искаше те да видят неговото шоу.
Двете пристигнаха преди три дни и — трябваше да им се признае — направиха всичко възможно да помогнат. Готвеха, чистеха и се грижеха за Ейми, дори съдействаха на Джулия в последните поправки на костюмите, разкарваха хора и декорите до и от училището. Но, боже, колко уморително беше всичко това за него.
Майката на Джулия не спираше дори да си поеме дъх. Той винаги бе намирал постоянното й бърборене за забавно, дори мило, но сега то направо го побъркваше. Разбира се, справедливо бе да се отбележи, че той трябваше да е подготвен, след като Джулия и Ейми бяха в училището по цял ден, че на него ще се падне бремето да я изслушва. Мария имаше навика да го прекъсва, докато работи, и то когато е по средата на нещо жизненоважно и сложно. А още по-неприятното беше, че поради някаква неясна причина бе започнала да му вика Еди — име, което винаги го караше да скърца със зъби и заради което в детството си разбиваше носа на всеки, дръзнал да го изрече.
— Еди, искаш ли чаша кафе?
— Не, благодаря, Мария. Нямам нужда от нищо, благодаря.
— Сигурен ли си?
— Да, благодаря, Мария. Пих кафе преди малко.
— Как върви работата?
Стисни зъби, преброй до три, поеми си дълбоко дъх.
— Върви чудесно, благодаря.
— Тогава ще те оставя да си работиш.
— Благодаря, Мария.
Мили боже! Дори Ейми знаеше кога не трябва да го безпокои.
Собствената му майка рядко успяваше да вметне повече от дума в разговора. Тя се включваше единствено със «Знам», «Наистина ли?», «Нима?» и «Не може да бъде!». Ед усещаше, че и на нея й е трудно да издържа бъбривостта на Мария. Щеше да е по-лесно, ако беше лято и двете седяха навън или ходеха на разходки, но с тяхното пристигане заваля сняг и те бяха като затворнички в къщата.
Днес положението бе още по-лошо, защото бе изнервен заради премиерата. Шоуто щеше да има само две представления и тази вечер предстоеше първото. След като то минеше, Ед се надяваше, че всичко ще се успокои и той отново ще се върне към нормалния си живот и ще престане да се дразни от тъща си. Точно в момента тя седеше в дневната и разказваше на майка му за своя позната, която познавала някаква жена, която веднъж прекарала една нощ с Франк Синатра. Ед беше чувал цялата история и преди и знаеше, че е дълга и обещава повече, отколкото дава — също както станало с Франк Синатра и онази жена. Опита да се абстрахира и да не слуша, но разказът на Мария успяваше да се промъкне в главата му.
Оставаха само три часа и половина до вдигането на завесата, а той имаше да свърши поне сто неща. Дори бе пропуснал срещата си с Невестите на Дракула тази сутрин. Какво толкова. И преди бе пропускал диализата си два-три пъти без сериозни последствия, така че знаеше, че няма да му стане нищо. Лекарите винаги се презастраховаха, мислеше си той. Пречистването на кръвта му два пъти седмично сигурно беше повече от достатъчно. Само се молеше Джулия да не разбере, както бе станало предния път, когато бе пропуснал диализата. Тя му вдигна скандал и го мъмри дни наред. Една от Невестите се обади тази сутрин да попита защо не е отишъл в болницата и също му мърмори дълго. Ед й каза, че се чувства добре (което не беше съвсем вярно) и ще отиде в болницата утре. Щом минеше първото представление, пак щеше да стане добро момче.