Като чу това, Джулия усети как у нея се надига хаос от гняв и вина. Как бе възможно Конър да е станал такъв? Как бе позволила тя — как бяха позволили всички те — това да се случи? И когато накрая мъжът я попита дали иска да остави съобщение, ако Конър случайно се обади, тя си позволи изблик на чувства:
— Само му кажете, че най-добрият му приятел е мъртъв.
В началото на службата всички изпяха «Тиха нощ» — любимата коледна песен на Ед. После Ейми и хор от деца от училищния мюзикъл изпяха без акомпанимент песента на ангелите, а Кей Нюмарк ги дирижираше.
Джулия гледаше лицето на дъщеря си и се възхити на силата и куража й, защото самата тя не откриваше такива у себе си. Линда седеше до нея и стискаше силно ръката й и двете се напрягаха да не заплачат, макар че почти всички останали плачеха. Джулия знаеше, че ако започне, няма да може да спре. Вече бе плакала достатъчно и освен това знаеше от писмото на Ед, че той искаше тържество, а не оплакване.
Писмото пристигна от адвоката му в Мисула преди три дни. Адвокатът обясняваше, че Ед го оставил при него миналата есен с указания да бъде предадено на Джулия след неговата смърт. Тя изчака да остане сама, за да го отвори.
Моя скъпа Джулия,
Може да ти се стори странно, че съм направил това, но както казва Форест Гъмп, животът е като опънато въже и човек никога не знае кога може да падне от него. Не исках да ритна камбаната, без да кажа някои неща, които трябва да бъдат казани. И макар да звучи глупаво, мисля, че това, което най-много държа да кажа, е: Благодаря ти.
От онази дъждовна нощ преди толкова много години, когато ти ми открадна мястото за паркиране — и сърцето ми, — никога не съм спирал да мисля какъв невероятен късметлия съм, че срещнах такава забележителна жена. Ще ми отнеме твърде дълго място да изброя милионите неща, за които трябва да ти благодаря, така че ще спомена само най-важните.
Благодаря ти, че си моите очи, че си мой ангел — хранител, че си светлина на живота ми и вдъхновение за всяка моя добра мисъл. За това, че си чудесна майка на чудесно дете. За това, че си красива и любяща, и сексапилна, и че миришеш толкова хубаво, и че си толкова приятна на пипане (ммм, пауза да си помечтая… Мммм. Добре, Тъли, стига толкова!). Благодаря ти за това, че си толкова сърдечна и щедра, и великодушна, и търпелива, и жизнерадостна, и пълна с енергия… изчерви ли се? Надявам се, защото си много сладка, когато се изчервиш.
Това, което се опитвам всъщност да кажа, ако го обобщим, е просто благодаря ти, че си такава, каквато си, и че ми позволи да споделя живота ти.
Това са благодарностите.
Но остават нещата, за които искам да се извиня. Ето ги и тях.
Съжалявам, че не постигнах в работата си това, което може би си очаквала да постигна. Бях планирал всичко: притежавам палат в Холивуд, пристигам облечен в смокинг на Оскарите, под ръка с теб, ти си облечена в някакво фантастично творение в златисто на Армани или някой друг, усмихваме се ослепително на репортерите. А всъщност ти се сдоби с малка дървена къща и кални туристически обувки. Каква ирония, а?
Съжалявам, че бях такъв досадник, толкова нетърпелив, егоистичен и вечно мърморещ, съжалявам, че ти се ядосвах, задето се тревожеше за мен, когато ти всъщност просто се опитваше да поддържаш този беден неблагодарен негодник жив. Извинявай, че бях такъв егоцентрик, че ти разказах толкова много глупави вицове, които ти вече бе чувала стотици пъти, и всички онези ужасни идеи за мюзикли — макар че сега, като се замисля, онази идея за…само се шегувам. Съжалявам, че не успях да правя повече неща с теб, да пътуваме повече, да се катерим по повече планини, да се спускаме по реки и да караме ски. Добре де, при дадените обстоятелства направихме доста, но не толкова, колкото знам, че би искала.
Най-много от всичко съжалявам, че не можах да ти дам всички онези деца, които трябваше да имаме. Бях си наумил да имаме поне пет-шест. Добре, три или четири. Но може би фактът, че не можах, направи Ейми още по-специална. (Що за абсурд! Сякаш това е възможно!)
Докато не сме сменили темата, съжалявам, че те лиших от Конър. Знам, че го обичаше и вероятно още го обичаш. Може да съм сляп, но не и за това. Винаги съм го знаел. Толкова се старах да не те ревнувам, но ревността е твърде жилаво същество — като териер, който е стиснал глезена ти между зъбите си и не го пуска за нищо на света. Съжалявам, че не можах да бъда по-голям мъж и да се преборя с ревността, защото всички ние загубихме от това, че аз прогоних Конър.
Ако не е твърде късно и ако това ще направи теб и Ейми щастливи, може би вие с Конър някой ден отново ще се намерите един друг. Ако това стане, имате благословията ми. Твоето щастие — и на Ейми — е единственото, за което се моля.