Остави фенерчето до масичка с плот от талк и се огледа. Реши да започне търсенето от далечния край.
Химическата апаратура беше разположена върху дълги маси, покрити в по-голямата си част с дебел слой прах. Тя бързо прегледа чекмеджетата, откривайки много бележки и стари документи, но нищо от времето преди Антоан. Всичко се отнасяше до неговите неповторими проучвания, повечето посветени на киселини и невротоксини. След като прерови чекмеджетата и не намери нищо, Констънс се залови със старите дъбови шкафове, подредени покрай стените. Те все още бяха пълни с работни химикали, които се виждаха през накъдреното стъкло на вратите. Тя започна внимателно да преглежда бутилките и шишенцата, кислородните бутилки и разни кутии. Обаче всички бяха етикетирани със спретнатия сякаш гравиран почерк на Антоан. Нямаше нищо с почерка на Езекия, който познаваше от проучванията – ъгловат и непостоянен.
След като провери съдържанието на шкафовете, тя огледа вратите, чекмеджетата, горните и долните краища на пантите за възможни скрити отделения. И почти веднага усилията й се увенчаха с успех: откри голямо пространство зад едно от чекмеджетата на маса с талков плот.
Трябваха й само секунди да намери механизма на ключалката и да натисне пружината, за да се отвори. В отделението имаше стъклена дамаджана, пълна с течност, а на етикета пишепте:
Трифлуорметансулфонова киселина
CF3SO3H
Септ. 1940
Бутилката беше добре затворена – стъклената запушалка бе внимателно запечатана s топлина и се беше сляла с гърлото. Хиляда деветстотин и четиресета – твърде късно, за да бъде от Езекия. Обаче защо беше скрита? Констънс си каза, че трябва да проучи тази киселина, за която не беше чувала.
Затвори отделението, обърна се и продължи търсенето.
Първият оглед на лабораторията не донесе нищо ценно. Щеше да е нужно по-подробно претърсване.
Докато се оглеждаше, осветявайки наоколо с фенерчето, Констънс забеляза, че анкерите на един от шкафовете очевидно преди време са били свалени и закрепени отново.
Взе дълго парче желязо и изкърти един по един анкерите от ронещата се стена, докато шкафът можеше да бъде отместен от стената. Зад него откри стара, проядена от червеи кожена пътна чанта. Кожата беше плесенясала и надупчена от паразитите.
Беше от типа пътнически чанти, каквито един търговски пътник, предлагащ свободно продаващи се лекове, би използвал, за да пренася своите мостри. Като я издърпа и обърна, Констънс видя останки от пищни викториански златни щампи, формиращи голяма плетеница шарки с множество завъртулки, преплетени лози, листа и цветя. С труд успя да разчете надписа:
След като отмести част от стъкларията, тя остави пътническата чанта на масата и се опита да я отвори. Оказа се заключена. Обаче едно по-яко дръпване изтръгна ключалката.
Чантата се оказа празна, като се изключи една изсъхнала мишка.
Тя изтръска мишката, вдигна чантата и я обърна, за да огледа задната част. Там нямаше нищо, включително пролуки и шевове. Обърна чантата пак и спря да помисли, вдигна я и я претегли на ръка.
Изглежда имаше нещо скрито под двойното дъно. Бързият срез с нож в основата на пътническата чанта извади на показ скрито отделение, в което беше напъхан стар бележник с кожени корици. Тя внимателно го извади и разтвори на първата страница. Беше покрита с ъглест, непостоянен почерк.
Констънс остана вторачена известно време в страницата, след това започна да прелиства, докато не стигна до последните. Тук спря и започна да чете – да чете за другата Констънс, наричана с любов Кони от членовете на семейството...
52.
6 септември 1905 г.
Мрак. Намерих я в мрака – състояние толкова нетипично за моята Кони! Тя повече от всички други винаги се е стремяла към светлината. Дори в студено време, когато над града е увиснал сумрак, тя първа си слагаше бонето и шала, готова да се разходи по бреговете на Мисисипи веднага щом малко слънчеви лъчи успееха да пробият облаците. Обаче днес я открих полузаспала на шезлонга в нейната всекидневна със спуснати докрай щори срещу светлината. Изглеждаше изненадана от моето присъствие и трепна виновно. Без съмнение е някакъв временен пристъп на нерви или може би някаква женска болежка. Тя е най-силната и най-добрата жена и повече няма да мисля за това. Дадох й доза от еликсира с помощта на пулверизатора и това значително я успокои.