Е. К. П.
19 септември 1905 г.
Започвам да се тревожа за здравословното състояние на Кони. Редува пристъпи на еуфория и радост – пристъпи на лекомислие, почти палячовщини, които са толкова неприсъщи за нея – и мрачни настроения, при които се оттегля или в своята всекидневна, или в спалнята. Като изключим споменаването на лилиите, забелязвам, че не ми се доверява, както правеше преди, и това може би е най-тревожното. Ще ми се да можех да прекарвам повече време с нея, но уви, тези поглъщащи ме изцяло затруднения в бизнеса напоследък заемат цялото ми време. Чумата да ги тръшне тези досадни сплетници и техните дезинформирани опити да подкопаят моя лек!
Е. К. П
30 септември 1905 г.
Излязлата точно сега статия в „Колиър“ е най-пъкленият и жесток лош късмет, който се е стоварвал някому. Моят еликсир е доказвал многократно, че не само подмладява, но и оздравява. Дал е живот и енергия на безброй хиляди. Но това е забравено сред виковете на необразованите, невежи „реформатори“ на свободно продаваните лекарства. Реформатори? Пфу! Завистливи педанти, които се бъркат навсякъде. Каква полза да се мъчиш да подобриш условията на живот за човеците, щом за награда ще те нападат както мен сега?
Е. П.
4 октомври 1905 г.
Мисля, че открих причината за заболяването на Кони. Макар да полагаше усилия да го скрие, научих с помощта на моята месечна инвентаризация, че от шкафовете за готова продукция липсват почти три дузини шишета еликсир. Само трима души на земята имат ключове от тези шкафове: аз, Кони и разбира се, моят асистент Едуард, който в момента е извън къщи, за да събира и анализира растителни продукти. Тази сутрин, докато гледах незабелязан от еркерния прозорец на библиотеката, видях Кони да се измъква навън, за да предаде празни бутилки на боклукчията.
Разбира се, взиман в правшните количества, еликсирът е най-доброто лекарство. Обаче както с повечето неща, липсата на умереност води до лоши последствия.
Какво да правя? Дали да й го кажа право в очите? Нашите отношения са изградени изцяло на основата на благоприличието, етикета и доверието – тя се ужасява от каквито и да е сцени. Какво да правя?
Е. П.
11 октомври 1905 г.
След като вчера открих липсата на още една дузина бутилки еликсир от шкафовете, тръгнах решен да говоря открито с Кони по този въпрос. В резултат се получи най-неприятна сцена. Каза ми толкова грозни неща – каквито мислех, че не би могла да произнесе. После се оттегли в своите стаи и сега отказва да излезе.
В жълтата преса продължават нападките срещу моето добро име и разбира се, срещу еликсира. Обикновено щях – както винаги съм правил – да ги отхвърля с всяка фибра на моето същество. Обаче се чувствам толкова смутен от положението вкъщи, че не мога да се съсредоточа върху такива неща. Благодарение на моите прилежни усилия финансовата стабилност на семейството е възстановена и подсигурена срещу всякакви бъдещи превратности. Въпреки това намирам слаба утеха в станалото заради личните неприятности, които имам.
Е. П.
13 октомври 1905 г.
Няма ли да отговори на молбите ми? Нощно време я чувам да плаче зад заключената врата. Какво ли страдание трябва да понася и защо не приема моята помощ ?
Е. П.
18 октомври 1905 г.
Най-сетне днес получих достъп до помещенията на жена ми. Това стана възможно само благодарение на милата помощ на Нети, вярната й прислужница, която е почти смазана от тревога за доброто на своята господарка.
Когато влязох в стаята, открих, че тревогите на Нети са съвсем основателни. Моята любима е ужасно бледа и изпита. Не иска да се храни, нито да става от леглото. Изпитва непрекъсната болка. Не повиках лекари – моите собствени медицинска познания надвишават тези на шарлатаните, които тук, в Ню Орлиънс, се представят за доктори. Обаче станах свидетел на стряскащ със своята бързина упадък и отслабване. А само преди два месеца предприехме разходка с файтон по дигата, Кони пееше и се смееше – румена от здраве и младежка красота! Единствената ми утеха е, че на Антоан и Комсток, които не са тук заради училището, е спестена гледката на жалкото състояние, в което се намира тяхната майка. Боеций има своя бавачка и учители, които запълват неговото време. Засега успявам да отклонявам неговите въпроси за състоянието на майка му.