Нямаше попадение.
Марго пусна таблета в скута си. Констънс продължи да мачка кърпичката.
— Разбирам защо няма екземпляр в колекцията на музея – обади се Марго. – Всички микохетеротрофи си приличат и може да имат сходни фармакологични свойства.
Констънс бързо се обърна към нея.
— Върви в музея и намери най-близкия до оригинала екземпляр, който може да откриеш.
Разбира се — помисли си Марго. - Това включва и задигането му. Боже, как ще свърши всичко това? Обаче щом се сети за Пендъргаст на горния етаж, разбра, че нямат друг избор. След малка пауза тя каза:
— Забравяме нещо.
— Какво?
— Противоотровата, която Езекия е описал в дневника, не е подействала... Жена му е умряла.
— В последния запис Ленг говори за „малка грешка“. Дребен пропуск. Имаш ли представа какъв може да е бил този пропуск?
Марго се наведе отново над формулата. Приготвянето на лекарството беше елементарно, като се изключат двете последни необикновени растителни съставки.
— Може да е какво ли не – отговори тя и поклати глава. – Може пропорциите да са погрешни. Може да е сбъркал при приготвянето. Погрешна съставка, неочаквана реакция.
— Моля те, мисли! Мисли! – Марго направо чуваше носната кърпа в ръцете на Констънс.
Тя се опита да изпълни молбата, обмисляйки внимателно съставките. И отново стигна до извода, че двете последни са необикновените. Останалите бяха обичайни, приготвянето им – стандартно. Вероятно пропускът трябваше да се търси в двете редки съставки.
Започна да преглежда упътването за приготвянето. От двете растения бяха извлечени тинктури чрез обичайния метод – варене. Обикновено това се получаваше, но понякога варенето правеше негодни някои сложни растителни протеини. Днес най-добрият начин за ботаническо извличане беше чрез хлороформ.
Марго вдигна глава.
— Извличане при стайна температура чрез хлороформ от тези две растителни съставки ще бъде по-резултатно – обясни тя.
— Сигурна съм, че ще намеря хлороформ в мазето. Да действаме с най-голяма бързина.
— Нека първо направим изпитания. Нямаме представа какви съединения има в тези растения. Може да са смъртоносни!
Констънс се втренчи в нея.
— Няма време за тестове. Снощи Пендъргаст сякаш се бе ободрил, но сега определено се е влошил. Върви в музея. Направи каквото е нужно, за да вземеш микохетеротрофите. Междувременно аз ще събера от другите съставки онези, които намеря в мазето и... – Тя направи пауза, когато видя изражението на Марго. – Какво, проблем ли има?
— Музеят – каза Марго.
— Разбира се – съгласи се Констънс. – Това е логичното място, където можеш да намериш нужните съставки.
— Обаче те ще бъдат складирани в... в мазето.
— Познаваш музея по-добре от мен – отбеляза Констънс. Когато Марго не отговори, тя продължи. – Растенията са жизненоважни, ако искаме да имаме поне някаква надежда да спасим Пендъргаст.
— Да. Зная, че са важни. – Марго преглътна, след това пъхна таблета обратно в чантата. – Какво ще правим с Д’Агоста? Казахме, че ще поддържаме връзка, но мисля, че е по-добре да не споменаваме тези... планове.
— Той е полицай и не може да ни помогне. Дори може да ни спре.
Марго наведе глава в знак на съгласие.
Констънс й кимна.
— Късмет.
— На теб също. – Марго направи пауза. – Любопитна съм – тази бележка в дневника. Адресирана е до теб. Защо?
Пауза.
— Преди Алойшъс имах друг попечител. Доктор Енох Ленг. Той е написал тази последна бележка в дневника.
Марго не отговори, чакайки продължението. Констънс никога не разказваше доброволно за себе си. Марго не знаеше буквално нищо за нея. Много пъти се беше питала откъде се бе появила така изведнъж и какви бяха истинските й отношения с Пендъргаст. Обаче сега, най-неочаквано, гласът на Констънс доби меки, почти изповедни нотки.
— Доктор Енох беше известен с прословутия си интерес към определен клон на химията. Понякога работех като негова лабораторна асистентка. Помагах му в експериментите.
— Кога е било това? – попита Марго. Беше странно: Констънс изглеждаше на двайсет и няколко, а от години беше повереница на Пендъргаст.
— Много отдавна. Бях още дете.
— О – Марго направи пауза. – И от кой клон на химията се е интересувал този доктор Енох Ленг?
— Киселини. – Констънс се усмихна леко. Далечна, почти носталгична усмивка.
55.
Откакто Марго работеше с нюйоркския Музей за естествена история, Йоргенсен все се „пенсионираше“. Въпреки това както винаги всеки ден заемаше ъгловия офис и сякаш никога не си ходеше вкъщи, ако изобщо имаше дом, и ръмжеше срещу всеки, който посмее да го обезпокои. Марго се спря пред наполовина отворената врата на кабинета му и се поколеба дали да почука. През пролуката виждаше възрастния мъж, който изучаваше с лупа някакви шушулки със семена, приведен над тях. Главата му беше напълно плешива, а гъстите вежди стърчаха като четина.