Изведнъж, съвсем неочаквано, се появи: голямо шише с етикет „Масло от хеноподий“. Точно пред нея.
Тя взе бутилката и я пъхна в торбата, после продължи да търси хлороформ. Скоро откри малка запушена стъкленица с нужното. Прибра я в торбата, изправи се и забърза към стълбището, което водеше до асансьора.
Прие този неочакван обрат на късмета като знак. Обаче щом стигна в библиотеката и рафтът с книги се плъзна обратно на мястото си, госпожа Траск я чакаше с телефон в ръката.
— Обажда се лейтенантът – обясни тя.
— Кажи му, че ме няма.
С неодобрение, изписано на лицето й, госпожа Траск продължаваше да протяга телефона към нея.
— Много е настоятелен.
Констънс взе слушалката и направи опит да бъде сърдечна.
— Да, лейтенант?
— Искам ви двете с Марго тук.
— В момента сме много заети – отговори Констънс.
— Получих жизненоважна информация. В тази история са забъркани лоши, наистина лоши типове. Вие с Марго може да бъдете убити. Искам да помогна.
— Не можеш да ни помогнеш – каза Констънс.
— Защо?
— Защото... – Тя замълча.
— Защото планирате някаква незаконна простотия?
Мълчание.
— Констънс, размърдай си задника и ела тук. Или, ей богу, ще дойда там с цял отряд и сам ще ви доведа.
58.
— Нека повторим отначало – каза Д’Агоста. Вече беше късно следобед и Марго и Констънс седяха в кабинета му. – Казвате, че сте открили лек срещу онова, което е отровило Пендъргаст?
— Противоотрова – уточни Констънс. – Разработена от Езекия Пендъргаст, за да спре действието на собствения му еликсир.
— Обаче не сте сигурни.
— Не напълно – каза Марго, – но трябва да опитаме.
Д’Агоста се облегна на стола си. Това звучеше налудничаво.
— И имате всички съставки?
— Всички освен две – каза Марго. – Те са растения и знаем откъде да ги вземем.
— Откъде?
Мълчание.
Д’Агоста се вторачи в Марго.
— О, предполагам, ще ограбите музея, нали?
Пак не получи отговор. Лицето на Марго беше бледо и напрегнато, но в очите й блестеше решимост.
Д’Агоста прокара ръка по оплешивяващото си теме и погледна двете упорити жени.
— Вижте, от много време съм ченге. Не съм идиот и зная, че планирате нещо незаконно. Честно казано, в момента не ми е до това. Пендъргаст ми е приятел. Онова, което ме интересува, е да успеете да вземете тези растения. И да не пострадате при това. Разбирате ли?
Марго най-накрая кимна.
Д’Агоста се обърна към Констънс:
— А ти?
— Разбирам – отговори тя, но по изражението й той разбра, че не е съгласна. – Каза, че имаш жизненоважна информация. И каква е тя?
— Ако съм прав, Барбо е много по-опасен, отколкото някой си е представял. Ще имате нужда от помощ. Нека ви помогна да вземете растенията, където и да се намират.
Отново настъпи мълчание. Накрая Констънс се изправи.
— Как можеш да ни помогнеш? Сам каза, че онова, което правим, е незаконно.
— Констънс е права – намеси се Марго. – Нали знаеш, че има червена линия, която не трябва да пресичаш. Виж, твоят приятел Пендъргаст умира, а на нас почти не ни е останало време.
Д’Агоста усети, че почва да губи търпение.
— Много добре го зная и затова съм готов да прекрача границата. Вижте, ако не ми позволите да ви помогна, ще ви вкарам и двете в кауша. Още сега. За ваша собствена безопасност.
— Ако направиш това, Пендъргаст със сигурност ще умре – каза Констънс.
Д’Агоста издиша.
— Няма да позволя двете да търчите наоколо и да си играете на ченгета. Барбо или неговите хора през цялото време бяха на крачка пред нас. Как мислите, че ще се чувствам вместо с един – с трима мъртъвци на главата? Защото той като нищо може да опита да ви спре.
— Надявам се, че ще се опита – каза Констънс. – А сега, струва ми се, вече трябва да тръгваме.
— Кълна се, че ще накарам да ви окошарят.
— Не, няма – възрази тихо Констънс.
Д’Агоста скочи на крака.
— Стойте тук и никъде не мърдайте.
Той излезе от кабинета, затвори вратата и отиде при сержант Джоузифъс, който седеше на бюрото в приемната му.
— Сержант? Двете в моя офис – когато излязат оттук, искам да бъдат проследени. Пълно наблюдение, двайсет и четири часа, седем дни в седмицата до следващо нареждане.
Джоузифъс погледна към кабинета. Д’Агоста проследи погледа му. През стъклото на вратата видя как Констънс и Марго разговарят.
— Слушам, сър – каза Джоузифъс. После извади официален формуляр. – Може ли да ми кажете имената им?
Д’Агоста помисли за миг, после махна с ръка.