Джон Барбо беше човек, който ценеше семейството над всичко друго. Освен това вярваше в правосъдието. Но това не бе правосъдие, както той го разбираше. Макар преди десетилетие „Ред Маунтин“ да беше много по-малка и не толкова влиятелна фирма, Барбо упражняваше голямо влияние и имаше много връзки в различни съмнителни среди. Първо уреди повторното арестуване на мъжа, след като в жабката на колата му бяха намерени сто грама кокаин. Въпреки че му беше първо нарушение, то влечеше след себе си задължителна минимална присъда от пет години затвор. Шест месеца по-късно, когато мъжът започна да излежава присъдата си във федералния затвор „Отисвил“, срещу еднократно заплащане от десет хиляди долара Барбо се погрижи да бъде намушкан със заточена отвертка в банята на затвора и зарязан да му изтече животът в канала.
Беше въздадено правосъдие.
Барбо изгледа продължително статуята за последно, след това с дълбока въздишка се насочи към втория паметник. Той беше много по-малък: прост кръст, на който пишеше Джон Барбо-младши.
В годините след смъртта на Фелисити Барбо бе залял с привързаност и внимание малкото си момче. След детство, изпълнено със здравословни проблеми, Джон-младши бе навлязъл в своето юношество като обещаващ музикант. Всъщност много повече от обещаващ: беше наистина надарен пианист, феноменален като изпълнител и композитор. Баща му щедро осигуряваше всичко: най-добрите учители, най-добрите училища. Барбо възлагаше на Джон-младши големи надежди да продължи името му.
В един момент нещата започнаха да се объркват. Всичко започна съвсем невинно: Джон-младши взе да проявява раздразнителност, изгуби апетит и стана много разсеян заради безсънието. Барбо приписа всичко на пубертета. Обаче нещата се влошиха. Юношата започна да надушва миризма, миризма, от която не можеше да се отърве. В началото беше приятна, възхитителна, но с времето се промени в най-злове— щата смрад на гниещи цветя. Синът на Барбо изгуби сили, измъчваха го треска, мигрена и болки в ставите, които се влошаваха с всеки изминал ден. Започна да се държи все по-налудничаво, жертва на неконтролируеми яростни избухвания, последвани от периоди на изтощение и апатия. Барбо трескаво търсеше помощта на най-известните лекари в света. Ала никой не успя да постави диагноза, още по-малко да излекува заболяването. Бащата можеше само да гледа постепенния упадък на своя син до лудост и непоносими болки. На финала това толкова обещаващо момче почти се бе превърнало в зеленчук. Смъртта, която най-накрая го отнесе на шестнайсетгодишна възраст – сърдечна недостатъчност вследствие на силно отслабване и изтощение – беше истинска милост.
Това се беше случило преди по-малко от две години. Барбо потъна в мъгла от скръб. Беше смазан до такава степен, че дори не можа да избере по-внушителен паметник за сина си, така както бе сторил за майка му. Самата мисъл за това беше непоносима и накрая един прост кръст стана единственото свидетелство за толкова прахосани надежди.
Почти година след смъртта на Джон-младши обаче се случи нещо, което Барбо изобщо не очакваше. Една вечер го посети млад мъж, само малко по-стар от неговия син, но с толкова различно телосложение, енергия и магнетизъм, сякаш идваше от друга планета. Имаше чуждестранен акцент, но говореше отлично английски. Знаеше много за семейството на Барбо, фактически повече от него самия. Разказа на Джон-старши историята на неговите прапрародители Стивън и Етъл, живели на улица „Дофин“ в Ню Орлиънс. Разказа му и историята на един съсед на двойката, Езекия Пендъргаст, създал пенкилера, известен като „Смесеният еликсир на Езекия за физически тонус“ – патентован шарлатански цяр, който се продавал свободно и бил виновен за страданията, лудостта и смъртта на хиляди хора. Сред жертвите, разказа този млад човек на удивения Барбо, били Стивън и Етъл Барбо, едва наченали трийсетте си години, но починали от „еликсира“ през 1895 г.
Това обаче не е всичко, продължи младият мъж. Има още една жертва в семейството, която е много по-близка до Барбо – неговият собствен син Джон-младши.
Младият мъж му обясни как еликсирът е причинил епигенетични промени в кръвната линия на фамилията Барбо – промени в генетичния строеж, които могат да бъдат наследявани, а в неговия случай са прескочили през поколенията, за да убият сина му сто години по-късно.
После младият мъж стигна до истинската цел на тяхната среща. Фамилията Пендъргаст била все още жива в лицето на някой си Алойшъс Пендъргаст, специален агент на ФБР. Бил не само жив, но процъфтявал благодарение на богатството, натрупано от Езекия с неговия смъртоносен еликсир.