Констънс понесе мълчаливо боя.
— Дай остена – нареди Барбо.
Дългокосият извади от малка торба, преметната през рамото му, зловещ на вид предмет с дължина около шейсет сантиметра и гумена дръжка. Централната част на ствола му беше обвита от приличен на пружина навит метал, а от срещуположния на дръжката край стърчеше нещо, наподобяващо сребриста вила с два зъба. Биволски остен. Той го размаха под носа й.
— Затъкни й устата. Знаеш, че не мога да търпя писъци. – Онзи измъкна от торбата топче памук и широка лепенка. Бръснатата глава я удари неочаквано в корема и когато тя се сгъна на две, пъхна памука в устата й. После ловко уви лепенката няколко пъти около главата й. Той отстъпи назад, а Дългокосият започна да подготвя остена. Другите мъже бяха образували мълчалив кръг около тях и напрегнато наблюдаваха ставащото.
Бръснатата глава я хвана за ръцете, а дългокосият стовари остена в корема й. Поколеба се за миг, докато се усмихваше накриво, преди да включи електрическия ток. Констънс се разтресе от болки, всичките й мускули се стегнаха, а гологлавият не й позволяваше да мърда. От носа й се чу приглушен стон, побеждавайки усилието й да запази мълчание.
Дългокосият дръпна остена.
— Не спирай – намеси се Барбо. – Ще ни каже, когато е готова да говори.
Констънс се опита да се стегне. Дългокосият размахваше остена закачливо, готвейки се да я смушка отново. Внезапно пристъпи напред, заби вилата в цепката между гърдите й, и отново натисна бутона. Тя се сгърчи, смазана от болката, но този път успя да запази мълчание. Дългокосият отдръпна вилата.
Констънс с усилие се изправи.
— Тази повлекана се нуждае от повече стимулиране – отбеляза Барбо.
— Може би трябва да я стимулираме в по-чувствителна област – предложи Дългокосия.
Барбо кимна и вдигна шемизетката. Дългокосият с усмивка пристъпи напред с остена.
В този момент проехтя изстрел. Горната част от главата на Дългокосия отлетя цяла, въртейки се като фрисби с развети коси, а кръвта и сивото вещество изригнаха в сиво-червен облак.
Мъжете реагираха на мига, като се хвърлиха на земята. Бръснатата глава направи същото, повличайки Констънс със себе си. Макар мъжете да потърсиха укритие, проехтяха още два изстрела бързо един след друг. Един от тях се сгъна на две, притискайки с рев стомаха си, а друг, вече на земята, получи куршум в гърба. Той подскочи, надавайки вой.
Констънс опита да се освободи от хватката на гологлавия, но мускулите й още бяха в конвулсии от електрошоковете и той успя да я задържи. Тя забеляза, че Барбо единствен бе останал прав и хладнокръвно се укри зад дебелия ствол на едно от дърветата.
— Един стрелец на горния етаж – обяви Барбо. – На горния етаж. Заобиколете го от две страни. – Той направи знак на трима от мъжете, които веднага скочиха на крака и изчезнаха. Тя остана с Барбо, гологлавия, единия от мъжете и трите трупа, смачкани и окървавени пред орхидеите. Чу още няколко изстрела и погледна нагоре. Барбо извади радиостанция от колана си и започна да сипе още команди очевидно на хора на пост извън оранжерията. Докато слушаше какофонията от гласове по радиостанцията, Констънс прецени, че Барбо разполага с близо десет човека, заели позиция във и около Водната къща. Тя го наблюдаваше с присвити очи. Какво ставаше? Дали лейтенант Д’Агоста не беше надушил по някакъв начин къде е и беше дошъл с Нюйоркската полиция?
Бръснатата глава я бутна обратно на земята.
— Да не си мръднала! – нареди й той.
От позицията си зад дървото Барбо продължаваше да изригва поток от спокойни команди в радиостанцията. За малко настъпи тишина, последвана от друга поредица изстрели по-навътре в комплекса от парници. Чу се и звън на падащо стъкло. От радиостанцията на Барбо се чуваше развълнувано бърборене.
Констънс лежеше притисната в мръсотията и постепенно възстановяваше дишането си. Барбо бе споменал един стрелец. Обаче, ако това беше Д’Агоста, той щеше да е довел подкрепление. Каквото и да значеше това, важното беше, че Пендъргаст още не е изгубен...
Още едно изригване на развълнувани приказки от радиостанцията. След това Барбо се обърна към Бръснатата глава.
— Вдигни я на крака и махни памука от устата й. Хванаха стрелеца. Пендъргаст лично.
69.
Марго стигна да вратата на първия склад и пъхна чипкартата си в отвора с молитва. Бравата щракна, тя зяпна, отвори вратата със замах, хвърли се вътре и я блъсна да се затвори зад нея. Докато го правеше, Слейд се хвърли срещу нея и я отвори малко, обаче тя настървено я блъсна с все сили. Той отново се хвърли срещу нея, но Марго я блъсна обратно.