Това не можеше да продължава дълго. Щеше да изгуби това състезание. А и той можеше просто да стреля през вратата.
Слейд отново се хвърли срещу вратата точно в момента, когато тя я разтвори широко, и той се просна в краката й. Тя го ритна с все сили в слепоочието и хукна в мрака на склада. През рамо го чу как зяпва от болка за въздух. Беше изгубила челника, а той още имаше фенерче. Лъчът му се стрелна покрай нея, когато завиваше зад ъгъла на безкрайната редица стелажи. Марго се втурна надолу по една от пътеките между тях, след това по друга. При преминаването си забеляза, че лавиците са пълни с големи стъкленици. Във всяка имаше блещукащо, вторачено, пихтиесто кълбо е големината на топка за боулинг. Спомни се, че това е прочутата сбирка на музея от очни ябълки на китоподобни.
Докато тичаше, извади телефона си и го провери. Както и очакваше, нямаше сигнал. Дебелите стени на мазето под музея блокираха връзката.
Тя беше бърза и в добра форма, но изглежда това важеше и за Слейд. Докато тичаше, осъзна, че е на път да изгуби и това състезание. Трябваше да намери начин да го спре или поне да го забави. Защо не стреляше? Може би не смееше заради шума, който щеше да вдигне. Очевидно Слейд бе предпазлив – човек никога не знае кой може да обикаля из мазето, независимо че беше късно вечерта.
Когато мина край група електрически ключове в края на една от пътеките, ги щракна. Вярно, светлината щеше да я направи видима, но щом Слейд не смееше да използва оръжието си, това щеше да го лиши от предимството, което му даваше фенерчето. Когато флуоресцентните тръби светнаха, Марго веднага се обърна и затича по следващата пътека в противоположната посока. Чуваше как Слейд тича по успоредната. Внезапно я осени идея: спря пред стелажа, протегна двете си ръце напред и избута стъклениците с образци от външния край на лавицата. Те се стовариха на пода и се пръснаха точно пред него. Когато продължи спринта си, го чу как прескача големите, меки, търкалящи се на всички страни очни ябълки. Беше успяла до го забави, но не много. Може би щеше да успее да бутне върху му целия стелаж. Не, бяха твърде тежки и завинтени за пода.
Имаше няколко врати, които водеха от склада с очните ябълки в други помещения, но само една от тях стигаше до изхода в задния край на Сграда 6. Слейд я настигаше, а тя не беше дори близо до изхода. По това време на нощта той може би беше заключен отвътре. Докато тичаше, Марго бутна още стъкленици, за да се разбият на пода. Дали щеше да успее да запали етиловия алкохол? Обаче нямаше запалка в чантата, а освен това цялото помещение можеше да гръмне и да отнесе и нея.
В края на следващата пътека се втурна обратно, но преди това блъсна още стъкленици на пода. Огромните очни ябълки се изтърколиха на всички страни, оставяйки следи от алкохол и слуз по пода. Слейд изруга, защото се подхлъзна на една от тях, хвана се за стелажа, за да не падне, и така запрати още стъкленици на пода. Воня на риба и алкохол изпълни помещението. Той бързо се изправи, но Марго беше спечелила още няколко секунди преднина. Когато стигна края на пътеката, задъхана и с болки в краката, най-накрая видя вратата, която водеше към изхода от Сграда 6. Обаче Слейд беше толкова наблизо, че щеше да я настигне, преди дори да успее да пъхне чипкартата в четеца.
До вратата имаше пожарогасител.
Макар да чуваше настигащите я стъпки, успя да го грабне, завъртя се и го стовари в слънчевия сплит на мъжа, поваляйки го на пода. Когато той започна с ръмжене да се изправя, тя издърпа щифта, насочи дюзата към него и от упор започна да пръска пяната в лицето му. Заслепен, той се опита да отблъсне пяната, като напразно се опитваше да докопа пожарогасителя.
— Кучка! – изрева ченгето, докато се опитваше да стане и едновременно да махне пяната, която Марго продължаваше да пръска в лицето му. – Заради това ще те убия! – Той се хвърли напред, подхлъзна се и отново се простря. Тя се възползва от удобния момент и стовари пожарогасителя върху главата му.
Със стон Слейд застина: в безсъзнание, почти погребан в пяната и с очи, въртящи се в орбитите.
Марго спря, мислейки трескаво. Още един силен удар в главата сега, когато беше неподвижен, щеше да му строши черепа. Тя вдигна пожарогасителя... само за да открие, че не е способна да го направи. Запрати го настрана. Слава богу, не беше загубила чантата си. Можеше просто да се махне оттук. По кой път обаче? Ако продължи към задния вход, трябваше да мине през още няколко помещения, вероятно заключени, а картата й можеше да не става за тях. Много по-бързо щеше да е, ако се върне обратно по същия път, покрай ботаническите сбирки до асансьора. Онова, което Слейд беше казал за блокирането на ключалката, вероятно са глупости. Как би излязъл той самият?