— И още нещо. Разбрах, че имаш и друг син – Тристрам, който учи в Швейцария. Когато си заминеш, ще му направя малко посещение. Решил съм да почистя света от петното Пендъргаст.
След това Барбо спря и застана пред Пендъргаст с масивната си издадена напред брадичка.
— Искаш ли да кажеш нещо?
Пендъргаст помълча малко, после каза нещо с тих, неясен глас.
— Какво?
— Аз... – Пендъргаст замълча, защото не му стигна въздухът да продължи. Барбо му нанесе къс, силен удар.
— Ти какво? Кажи го!
-... съжалявам.
Барбо отстъпи назад, изненадан.
— Съжалявам за онова, което се е случило със сина ти... за твоята загуба.
— Съжаляваш? – успя да каже Барбо. – Ти съжаляваш? Това няма да оправи нещата.
— Аз... приемам смъртта, която настъпва.
Щом чу това, Констънс замръзна на мястото си. Наелектризирано мълчание се спусна в помещението. Барбо, очевидно удивен, се бореше да си върне инерцията на своя гняв. Във временното мълчание сребристите очи на Пендъргаст се стрелнаха към Констънс – за не повече от миг – и в този бърз поглед тя усети някакво съобщение. Но какво?
— Съжалявам...
Констънс усети лекото отпускане на хватката, с която Бръснатата глава я държеше за ръцете. Той, както останалите, беше погълнат от драмата, която се разиграваше между Барбо и Пендъргаст.
От изтощение Пендъргаст изведнъж се строполи като торба цимент на пода. Двамата мъже от двете му страни се опитаха да го хванат за ръцете, но бяха изненадани и извадени от равновесие, докато се опитваха да го вдигнат отново на крака.
В този миг Констънс осъзна, че е дошло нейното време. С рязко движение се освободи от Бръснатата глава и се хвърли в мрака.
71.
Слейд държеше цевта, без да трепне, и присви очи, докато се прицелваше.
Със силата на отчаянието Марго се хвърли напред, хвана края на цевта и духна с все сила. С приглушен писък Слейд я изпусна и залитна назад, притиснал с ръце гърлото си, като същевременно кашляше и се давеше. Когато изплю петсантиметровата стрела, Марго профуча край него и се измъкна от задънената улица, изгубвайки се между лабиринта от стелажи в складовото помещение.
— Мамка му! – извика той задавено и хукна след нея. Миг по-късно тя чу изстрели, куршумите рикошираха в стената пред нея, вдигайки фонтани пулверизирана мазилка. Шумът от изстрелите беше невероятно силен в това затворено помещение. Слейд бе зарязал всичката си предпазливост.
Тя спринтира обратно в помещението, пълно с китови очни ябълки, и за секунда се спря. Беше се отклонила от прекия път за изхода от мазето. Той се намираше зад лабиринт от помещения, много от които вероятно заключени. В резултат на моментно хрумване направи завой, избра един от другите изходи от помещението и отвори вратата. Докато го правеше, се показа Слейд, който залиташе леко на слабата светлина и в един момент се отпусна в позиция за стрелба. Дали върхът на стрелата го беше отровил? Не изглеждаше добре.
Тя се хвърли настрана, когато цял залп куршуми се посипаха по вратата. Спринтира по коридора. Хвърляше по един поглед в кабинетите и складовите помещения отляво и дясно, край които прелиташе, надявайки се да намери някакъв начин да се отърве от него.
Но усилията й се оказаха безплодни, защото всички тези помещения бяха задънени улици. Единствената й надежда беше от охраната да са чули изстрелите, да дойдат да проверят какво става и като попаднат на повредената врата, да я разбият.
Това щеше да отнеме време обаче. Нямаше да успее да се измъкне от мазето. Трябваше по някакъв начин да го победи или най-малкото да го държи на разстояние, докато дойде помощ.
Коридорът свършваше с Т-образна пресечка и тя зави наляво, а краката на Слейд плющяха силно зад нея. Докато завиваше, погледна назад и го видя да спира и вкарва още патрони в пълнителя на пистолета.
Знаеше, че главната лаборатория за динозаври е право пред нея: беше голяма и предлагаше много възможности да се скрие. Освен това там имаше вътрешен телефон, по който можеше да се обади за помощ.
Стигна до вратата на лабораторията, опита дръжката – заключено. Пъхна картата в четеца, отправяйки молитва наум. Вратата се отвори, тя се хвърли вътре, след това я блъсна да се затвори и заключи.
Включи осветлението, за да се ориентира. В огромното помещение бяха подредени поне дузина работни маси, на които лежаха изкопаеми в различни стадии на реставрация и консервация. В центъра на помещението два скелета в процес на сглобяване бяха на изправени на задните си крака динозаври – прочутата двойка биещи се зверове, които музеят наскоро беше купил в успешна и много рекламирана сделка – трицератопс и тиранозавър рекс, известен като Т-рекс, сплетени в смъртоносна прегръдка.