Чу блъскане по вратата, викове и накрая изстрели по ключалката. Тя се огледа, но не можа да види телефон. Трябваше да има някъде или най-малкото друг вход.
Обаче не видя нищо. Нямаше нито телефон, нито изход. Освен това не откри и множеството скривалища, на които беше разчитала.
Планът й се бе провалил.
Залп от изстрели откъсна отчасти бравата от вратата. Всеки момент Слейд щеше да влезе в лабораторията. Щом прекрачеше прага, тя щеше да умре.
Чу го да крещи от ярост. Или може би от болки? Дали отровата не беше подействала?
Двата огромни скелета се извисяваха като гротескни стени за спортно катерене. Тя се втурна инстинктивно към трицератопса, хвана се за едно ребро и започна да се катери, издърпвайки се с ръце. Рамката още не беше завършена и цялата конструкция се олюляваше и трептеше, докато се катереше. Движенията й откъсваха малки кости, които падаха с трясък на пода. Това беше лудост – тук горе щеше да е в капан, приклещена като мюре. Обаче някакъв инстинкт я подтикна да продължи с катеренето.
Хвана се за един гръбначен прешлен и се издърпа върху гръбнака на изкопаемото. Друга поредица изстрели напълно откъснаха ключалката и я запратиха да се плъзга по пода. Чу как Слейд се хвърли срещу вратата и металните плочи, които държаха бравата е ключалката, поддадоха е тракане, а винтовете, които ги държаха, изскочиха и паднаха със звън. Той се хвърли още веднъж срещу вратата и металните плочи паднаха.
Марго забърза отчаяно, прехвърли се от единия скелет на другия и се закатери по по-високия и стръмен гръбнак на Т-рекса. Масивната му глава с размерите на малка кола, осеяна с големи зъби, не беше още напълно монтирана на място и заварена, затова ужасно се заклати и залюля.
Когато се озова върху нея, Марго откри, че е обхваната с метална конструкция. Повечето от отворите за болтове, пробити в рамката, още бяха празни. Не беше за чудене, че се клати толкова застрашително. Прехвърли се и е гръб, опрян в металната конструкция, стъпи с единия крак отстрани на черепа. Все пак съществуваше възможността Слейд да не я види тук горе.
Той се хвърли за последен път върху вратата и тя с трясък се блъсна в стената. Слейд залитна през прага, размахвайки диво оръжието, крачките му бяха несигурни, все едно беше пиян. Той се завъртя насам-натам, после вдигна глава.
— А, ето къде си била. Като някаква котка си се разтегнала там.
Направи няколко несигурни крачки и зае позиция под нея. Вдигна пистолета с две ръце и внимателно се прицели.
Имаше вид на отровен, но не достатъчно. Тя опря в черепа двата си крака и със силен тласък го изблъска от опасващата го конструкция. За миг се залюля на място, после се претърколи и с трясък падна през скелета на трицератопса. За миг зърна Слейд, замръзнал като сърна пред автомобилни фарове, преди голям облак вкаменени кости да се стовари върху него и да го повали на пода. Секунда по-късно горната част от черепа на тиранозавъра също се стовари отгоре му. Падна напред със зъбите и се чу противен влажен тътен.
Марго се вкопчи отчаяно в треперещата метална рамка, докато още кости се откъсваха от нея и тракаха и звънтяха по вече нападалите. Тя изчакваше, затаила дъх, докато силното люлеене на рамката престане. После крайно внимателно и с треперещи мускули започна да се спуска.
Слейд лежеше проснат на пода с широко разтворени ръце и очи. Горната част от черепа на Т-рекса го бе пронизала със зъбите си. Гледката беше отвратителна. Марго залитна назад, далеч от кървавата сцена. Изведнъж си спомни за чантата си. През цялото време на изпитанието я беше притискала инстинктивно до тялото си. Сега отвори ципа и погледна вътре. Предметните стъкла, между които бяха сложени растенията, се бяха счупили.
Тя се вторачи в изсушените останки от растенията, смесени с парченца стъкло на дъното на чантата. Боже, мили! Дали щяха да свършат работа?
Чу рязък глас и се обърна. На вратата стоеше лейтенант Д’Агоста, а зад него двама души от охраната. Всички се бяха вторачили в погрома.
— Марго? – повтори той. – Какво става, по дяволите?
— Слава на Бога, че сте тук – отговори тя със свито гърло.
Той продължаваше да мести поглед от нея към мъжа на пода и обратно.
— Слейд – отбеляза той, но тонът му не беше въпросителен.
— Да, опитваше се да ме убие.
— Кучият му син.
— Спомена нещо за получаване на по-добра оферта. Какво се е случило?
Д’Агоста мрачно поклати глава.