Мъжете взеха да се съвещават шепнешком.
— Добре, златокоске, идваме!
Единият се хвана за по-ниските клони и се набра нагоре, докато друг осветяваше с фенерчето катеренето.
Констънс надникна през ръба на клона. Мъжът напредваше бързо с вдигнато нагоре смръщено и гневно лице. Беше татуираният.
Чудесно.
Тя изчака, докато той се озова на по-малко от три метра под нея. Изнесе флакона над катерещия се мъж, наклони го за миг и изля точно насочен поток трифлу— орметансулфонова киселина. Струята улучи татуирания право в лявото око. Констънс наблюдаваше с интерес как суперкиселината проникна през плътта му като гореща вода в сух лед, изригвайки със съскане голям облак пара. Мъжът нададе само един задавен вик, а после просто изчезна от очите й, скрит зад нарастващия облак. Миг по-късно чу как тялото му пада, удряйки се в клоните, преди да се стовари долу. Чуха се удивените възклицания на неговите колеги.
Надникна отново и го видя да лежи върху купчина изпочупени клонки и листа. Тялото му изпълняваше налудничав танц в легнало положение: гърчове и конвулсии, а ръцете деряха и късаха цветя и треви. В един момент цялото тяло се напрегна, повдигна и огъна като опънат лък, опирайки се в земята само с темето и петите. Остана така за миг, треперейки. Констънс си въобрази, че е чула как се трошат гръбначните му прешлени, преди тялото му да падне обратно върху ложето от строшени клонки и листа, а от дупка на тила му да потече втечненият му мозък, образувайки мазна сива локва.
Въздействието на тази гледка върху останалите двама беше удовлетворително. Това бяха хора, участвали във войни и видели много убийства и смърт. Разбира се, бяха глупави като мнозина свои колеги, въпреки че бяха добре обучени и опасни в своята работа. Подобно нещо обаче не бяха виждали. Това не беше партизанска война, не беше спецоперация, нито „шок и ужас“, а нещо, напълно извън рамките на тяхното обучение. Стояха като истукани, насочили лъчите на фенерчетата към своя мъртъв другар. Удивени до парализа, неразбиращи и затова неспособни да действат.
Констънс бързо пропълзя по клона, докато не се озова над единия от двамата – Бръснатата глава – и изля остатъка от флакона, после го пусна да падне на земята, като внимаваше и пръска да не попадне върху кожата й.
Резултатът отново беше повече от задоволителен. Дозата не беше толкова добре прицелена като първата, а плисна в откос по главата и едното рамо на мъжа, както и върху околната растителност. Главата му сякаш се стопи навътре, изпускайки облак мазни газове. С крясък, пълен с животински ужас, Бръснатата глава рухна на колене, ръцете му обхванаха черепа, докато той се разтваряше. Паникьосаните му пръсти се опитваха да задържат втечнените кости и сиво вещество, преди мъжът да се килне напред, започвайки същия странен танц от конвулсии като татуирания. Докато падаше, растителността, отнесла част от киселината, започна да пуши и да се навива. Част от нея започна да гори, но бързо угасна. Няма огън, който може да издържи дълго сред влажната растителност.
Констънс знаеше, че подобно на всички суперкиселини, и трифлоурметансулфоновата предизвиква силна екзотермична реакция, когато попадне върху органични съединения.
Третият от групата в момента се опитваше да се съвземе. Той отстъпи от лежащия в конвулсии на земята свой другар, погледна нагоре и започна панически да стреля. Обаче Констънс вече се беше скрила зад един клон, а мъжът стреляше наслуки. Тя използва възможността да се изкатери по-високо сред клоните на дървото. Тук те се преплитаха с клоните на съседните дървета и образуваха гъст листак. Бавно и предпазливо, стиснала здраво мешката, тя се прехвърляше от клон на клон, докато ужасеният човек стреляше напосоки по шума от нейните движения. След като успя да се прехвърли на едно съседно дърво, Констънс се спусна няколко метра и се скри зад един дебел клон, покрит с листа.
Тогава чу пукота на радиостанция. Изстрелите престанаха и лъчът на фенерчето се застрелка, търсейки в различни посоки. В този момент в Тропическия павилион се втурнаха още двама мъже.
— Какво става? – изкрещя единият от тях, сочейки димящите трупове. – Мамка му, какво е това?
— Лудата кучка изля нещо върху тях. Може би киселина. Тя е някъде горе из дърветата.
Още фенерчета се включиха в търсенето сред листака.
— Кой стреля? Шефът нареди да не я убиваме.
Докато слушаше този диалог, Констънс направи инвентаризация на малкия си запас от химикали. В кутията лежаха още три флакона, пълни и грижливо запушени. Разбира се, в торбата имаше и други неща, които трябваше да вземе предвид. Тя продължи да прави наум преглед на положението. Доколкото можеше да прецени, оставаха още шест или седем от хората на Барбо, включително той самият.