След това настъпи напрегната тишина.
Констънс заряза празната кутия за химикали на покрива, преметна мешката през рамо и започна да се придвижва по купола към стълба, която се извиваше до долу.
Стъпи на земята точно в мига, когато от парниковия комплекс излетяха двама мъже, скоро последвани от трети. Спринтира към мрака на дендрариума, където под огромните дървета беше тъмно като в рог. Зави под прав ъгъл надясно и хукна към гъстата растителност в Японската градина. Когато стигна при японската врата тори, се спря и клекна в пълния мрак, за да погледне назад. Преследвачите бяха изгубили дирите й в тъмнината под дърветата и сега се разпръскваха, за да се опитат да я заобиколят, като подържаха връзка помежду си по радиостанциите. Никой друг не беше излязъл от близките сгради.
Констънс си помисли, че така Барбо е останал сам с Пендъргаст в Палмовата къща.
Тримата мъже се разпръснаха на още по-голямо разстояние, когато наближиха Японската градина. Тя започна да се промъква в тъмното и заобиколи езерото, придвижвайки се по тесни чакълести пътеки между гъста растителност от плачещи череши, върби, тисове, японски кленове. На половината път около езерото се издигаше груб павилион.
Следейки пукота на станциите и шепота, Констънс установи, че тримата са се разположили на позиция около Японската градина с формата на триъгълник. Сигурно бяха уверени, че се я обкръжили, и предполагаха, че е потърсила убежище в някоя дупка.
Време беше.
В сянката на една преплетена хвойна Констънс клекна, оставяйки торбата да се плъзне на земята. Дръпна ципа и бръкна вътре. Показа се стар патрондаш от дебела кожа, осеян с клупчета за муниции. Беше го присвоила от военната сбирка на Енох Ленг. Прехвърли го през рамо като пояс и стегна колана му около кръста си. Бръкна отново в мешката, извади от друга антикварна кутия пет еднакви спринцовки и ги подреди в редица на меката земя. Това бяха стари, изработени на ръка стъклени конски спринцовки – подобни на катетър за орално прилагане на лекарства на коне и други големи животни. Те също бяха от странните колекции на Ленг, в този случай от сбирката, посветена на ветеринарни рядкости. Експонатите й бяха използвани от него за експерименти, за които беше по-добре да не мисли. И петте спринцовки бяха пълни с трифлуорметансулфонова киселина и способни да доставят по-голям и по-прицелен заряд, отколкото флаконите. Всяка беше дълга трийсетина сантиметра и с дебели като силиконова туба стени, изработени от боросиликатно стъкло с примес от натриев метасиликат като смазочно и запечатващо средство. Тези две последни съставки бяха много важни, защото трифлуорметансулфоновата киселина, както беше установила, щеше яростно да нападне всяко вещество, съставено от въглеводородни съединения.
Констънс напъха огромните спринцовки една по една в кожените джобове на патрондаша. Той беше изработен за пренасянето на .50-калиброви артилерийски снаряди и спринцовките без затруднения се побраха. Долният им край бе запушен със стъклени запушалки, но въпреки това тя боравеше с тях много предпазливо, защото трифлуорметансулфоновата киселина не само беше мощна суперкиселина, но и смъртоносен невротоксин. След като се увери, че патрондашът е закрепен сигурно на мястото си, Констънс се изправи предпазливо, зарязвайки вече празната торба, и се огледа.
Още трима.
Излезе от сянката на хвойната и се придвижи до самия павилион – дървена постройка, издигната в езерото. Страните му бяха отворени, а покривът – нисък и покрит с кедрови плочки. Тя се покатери на близкото перило, хвана се за покрива, набра се върху него, клекна и надникна през ръба. В момента мъжете свиваха обръча, промъквайки се в Японската градина с извадени оръжия. Те се придвижваха странично, а лъчите на фенерчетата им претърсваха растителността. Единият се приближаваше към павилиона. Тя се сви и лъчът на фенерчето мина над нея.
Констънс извади една от спринцовките в пълна тишина, свали стъклената запушалка, прицели се в мъжа, който минаваше точно под нея, и изстреля дълга димяща струя киселина към него.
Под този киселинен дъжд дрехите му пламнаха и се стопиха. Високите му писъци почти веднага бяха прекъснати от задавено гъргорене. Размахвайки ръце като вятърна мелница, мъжът залитна първо на една страна, после на другата – плътта буквално се топеше върху костите му там, където струята киселина го беше улучила – преди слепешката да се хвърли в езерото. Когато разсече водата, се вдигна облак пара и бавно се понесе над водната повърхност, а мъжът изпадна в конвулсии. След секунда изчезна под водата, оставяйки следа от въздушни мехурчета.