— Разбира се, това е оригиналният запис. Днес хотентот се смята за пренебрежително наименование. Точното наименование е кхоикхои.
— Този запис показва, че трупът е бил изпратен в музея през 1889 г. – каза Пендъргаст. – Обаче, ако не ме лъже паметта, Войната на седмата граница свършва някъде към края на 40-те години на XIX век.
Сандовал похъмка известно време.
— Вероятно са извадили вътрешностите на трупа, преди да го изпратят в музея.
В лабораторията отново стана тихо.
— Преди години това е било обичайна практика – обясни Сандовал. – Разкопавали са гробове, за да намерят търсения образец. Разбира се, това вече не се прави.
Пендъргаст посочи каталожния номер.
— Можем ли да видим образеца, моля?
Сандовал се смръщи.
— Защо?
— Направете ми това удоволствие.
Отново мълчание.
Пендъргаст наклони глава.
— Просто искам да се запозная с процеса, включващ намирането и изваждането на образец.
— Така да бъде. Елате с мен.
След като записа каталожния номер на бланка, Сандовал ги поведе обратно по централния коридор и след това още по-нататък по неговото протежение, прониквайки дълбоко в сякаш безкрайния лабиринт от сбирки. Търсенето на образеца в стари дървени шкафове с меден обков и вълнообразни стъкла отне известно време. Накрая Сандовал се спря уверено пред един от шкафовете. Търсеният каталожен номер, изписан с избелял старовремски шрифт, беше закрепен към голям поднос върху една от горните лавици на шкафа, който стоеше в ъгъла. Сандовал провери повторно номера и плъзна тавата навън от шкафа. Отнесе я обратно в лабораторията и я сложи върху незаета част от зеления шаяк. След това раздаде на Пендъргаст и Д’Агоста по един чифт тънки латексови ръкавици. Той също си сложи латексови ръкавици и свали капака на тавата.
Вътре беше бъркотия: ребра, гръбначни прешлени, безброй други кости. Лъхна ги необичайна миризма: на Д’Агоста му се стори, че мирише на мускус, стари корени и нафталин заедно с лек нюанс на разложение.
— Костите са страшно чисти, защото са били погребани под земята в продължение на четиресет години – обясни той.
— Някога скелетите, които музеят е получавал, са били напълно изчистени – добави Сандовал. – Тогава още не осъзнавали, че пръстта също е ценна част от мострата и трябва да бъде запазена.
Пендъргаст остана вторачен за около минута в тавата. След това бръкна вътре и внимателно извади черепа без долната челюст. Протегна го пред себе си, за да може всички да го видят – като Хамлет, помисли си Д’Агоста, застанал до гроба на Йорик.
— Интересно – промърмори той. – Наистина, много интересно. Благодаря ви, господин Сандовал. – След това върна черепа в тавата и кимна на техника в знак, че разпитът е свършил. Когато свали ръкавиците, поведе Д’Агоста по обратния път към света на живите.
13.
Комисарската столова, или както беше известна на всички – КС, се намираше на втория тавански етаж в сградата на „Полис Плаза“ №1. Там полицейският началник, неговият заместник и галеници от други отдели се събираха по време на обедната почивка. Д’Агоста беше влизал само веднъж – за тържествения обяд, когато той и двайсетина негови колеги бяха повишени в лейтенанти. Макар помещението да приличаше на капсула на времето с евтиното си обзавеждане от началото на 60-те години на XX век, панорамните прозорци откриваха смайващи гледки към Манхатън, които обезщетяваха посетителя.
Докато чакаше в просторната чакалня пред КС, Д’Агоста съвсем не мислеше за гледката. Гледаше прииждащите лица и търсеше това на Глен Сингълтън. Днес беше третата сряда от месеца – денят, когато началникът обядваше с всички капитани, началници на отдели, и той знаеше, че ще бъде тук.
Изведнъж забеляза добре облечената и добре поддържана фигура на Сингълтън. Д’Агоста бързо закрачи през навалицата, докато не се озова до капитана.
— Вини – изненада се Сингьлтън.
— Чух, че си искал да ме видиш
— Да, но нямаше защо да ме преследваш. Това можеше да почака.
Д’Агоста беше проверил при секретарката на Сингълтън и научи, че началникът е зает цял след обед.
— Няма проблем. Какво става?
Те крачеха по посока на асансьорите, но сега Сингълтън се спря.
— Прочетох доклада ти за убийството на Марсала.