Уилям У. Фийтърс
Търгува с колекционерски предмети,
индиански украшения, западни артефакти
и произведения в каубойски стил.
Специалист по препродажби в еВау.
Пъхна я под парчето гофрирана ламарина. За миг тя остана на мястото си, после изведнъж изчезна. След това дрезгавият глас се обади отново:
— Какво искаш?
— Надявах се, че може да имате неща за продан.
— В момента нямам нищо.
— Хората винаги казват така, защото не знаят какво имат, докато не им покажа. Плащам добре. Някога да сте гледали шоуто „Представяне на антики“?
Нямаше отговор.
— Сигурно сте намерили интересни неща тук, пречесали сте този стар град за колекционерски вещи. Може би ще мога да купя нещо от вас. Разбира се, ако това не ви интересува, ще ида сам да поогледам из старите къщи. Имам предвид, след като съм бил този път дотук.
В продължение на около минута – нищо. След това вратата се отвори със скърцане и в отвора се показа посивяло брадато лице, което се рееше като призрачен балон на фона на черния интериор отзад, изкривено от подозрения.
Пендъргаст веднага се възползва от ситуацията и прекрачи прага, докато същевременно ентусиазирано се здрависваше и промъкваше навътре с показна общителност. Заливаше мъжа с благодарности, без да му даде възможност да вметне и една дума.
Вътрешността на колибата беше задушаващо вонлива. Пендъргаст бързо я огледа. В единия ъгъл лежеше смачкан сламеник. Под единствения прозорец стоеше готварска печка, а върху нея чугунен тиган. Две отрязани парчета от дървесен ствол служеха за столове. Всичко беше в безпорядък: дрехи, одеяла, дреболии, празни консерви, стари пътни карти, подпалки, потрошени инструменти и безброй други вещи лежаха разхвърляни из малкото жилище.
Сред боклуците нещо проблесна слабо. Пендъргаст прекъсна ръкостискането и се наведе да го грабне е радостен вик:
— Ето това имах предвид – вижте това! Защо, по дяволите, лежи на земята? Трябва да е зад витрина!
Беше парче от индианска огърлица с формата на цвят от тиква е висулка наджа, нащърбена и издрана, изработена от евтиното сребро на претопени съдове. Скъпоценният камък липсваше. Обаче Пендъргаст я обви е длани толкова грижовно, сякаш беше някоя от каменните плочи е Божиите заповеди.
— Мога да изкарам шейсет кинта в ибей от нея – изграчи той. – Честна дума. – Ще поема цялата продажба, ще направя снимките, ще напиша обявата, ще я изпратя, ще поема работата е пощата – с една дума, всичко. Единственото, което искам, е малка комисиона. Ще ви платя, за да тръгнат нещата, а ако изкарам повече от ибей, ще задържа десет процента. Какво казах – шейсет? Нека да са седемдесет. – И без повече приказки извади пачка банкноти от джоба си.
Сълзящите очи на обитателя на бараката се застрелкаха от лицето на агента към дебелата пачка и обратно. После останаха залепени върху нея, докато Пендъргаст отброяваше седем десетдоларови банкноти и му ги предложи. Имаше малко колебание, но после треперещата ръка на възрастния мъж се стрелна напред и грабна парите, сякаш се страхуваше да не отлетят, и ги прибра в джоба на джинсите си.
С широка тексаска усмивка Пендъргаст се разположи като у дома си, сядайки върху едно от парчетата ствол. Неговият домакин, макар и с несигурно изражение на лицето, направи същото. Мъжът беше нисък и кльощав, с дълга бяла сплъстена коса и бакенбарди, къси, дебели ръце и невероятно мръсни нокти. Лицето и ръцете му бяха потъмнели от дългите дни на слънце. В очите му все още пламтеше подозрение, донякъде отслабено от вида на парите.
— Приятелю, как се казвате? – попита Пендъргаст. Той продължи да стиска балата с пари в ръка.
— Кают.
— Е, господин Кают, позволете да ви се представя: Бил Фийтърс на вашите услуги. Тук трябва да имате хубави неща. Сигурен съм, че ще се разберем! – Пендъргаст вдигна стара указателна табела за щатската магистрала 111, подпряна на две сгурбетонни блокчета, използвани за малка маса. Боята се лющеше, а повърхността й беше нагъната от удари на сачми. – Например това. Знаеш, че ги закачат по стените на заведенията. Много се търсят. Обзалагам се, че мога да я шитна за... ъъъ... петдесетак? Какво ще кажеш?
Пламъчетата в очите на стареца станаха по-ярки. След минута Кают кимна забързано. Пендъргаст надлежно отброи още пет десетачки и му ги подаде.
След това го изгледа лъчезарно.
— Господин Кают, виждам, че сте делови човек. Смятам, че нашите отношения ще бъдат особено плодотворни и за двама ни.