Агентът извади два навити листа хартия, които разви и приглади с ръка на скута си. Единият беше картата на мината „Златният паяк“, купена от Кают. На другия имаше стари строителни планове на солтънското „Фонтебло“.
След като извади от жабката фенерче с козирка, насочи вниманието си първо към картата на мината. Беше сравнително малка кариера с централна галерия, която сякаш се спускаше надолу под малък наклон, насочвайки се на юг и встрани от езерото. От централната галерия се отклоняваха дузина различни странични галерии. Някои бяха прави, други криволичеха, следвайки жилите с тюркоаз. Някои свършваха с дълбоки шахти. Пендъргаст вече беше запаметил всички тези подробности.
Насочи прикрития лъч на фенерчето към далечния край на картата. В задната част на мината виеща се галерия се откъсваше от главната. Стесняваше се с напредването си и осемстотин метра преди края преминаваше в почти вертикален комин: може би вентилационна шахта или заден вход, който беше останал неизползван. Очертанията й бяха избелели и износени, сякаш картографът бе забравил за нея по времето, когато картата е била завършена.
Сега Пендъргаст наложи чертежа на мината върху строителните планове на стария хотел. Започна да мести очи от едната на другата, опитвайки се да запомни местоположението на „Златният паяк“ и солтънското „Фонтебло“. Строителните планове бяха подредени по етажи и ясно показваха апартаментите на гостите, просторното фоайе, трапезариите, кухнята, казиното, балните зали – и една любопитна кръгла сграда между салона за коктейли и задната крайбрежна алея. Беше наименувана като З.Г.: зоологическа градина.
Зоологическа градина — беше казал Кают. - Построиха я в естествена дупка в земята под хотела. Там долу имаше истински лъвове, черни пантери и сибирски тигри.
Пендъргаст още веднъж се зае много внимателно да сравнява строителните планове с картата. Зоологическата градина на курортния комплекс беше разположена точно над задния вход на мината „Златният паяк“.
Той загаси фенерчето и се облегна удобно. Беше напълно логично: какво по-добро място за строителство на подземна зоологическа градина от забравената, неизползвана част на отдавна изоставена кариера?
Тайнствените му домакини бяха подготвили мината за неговото пристигане и бяха положили усилия да заличат следите си. Мината беше без съмнение капан – капан, но със заден вход.
Докато изстиващият двигател лекичко пропукваше, Пендъргаст обмисляше как да действа. Под прикритието на нощта щеше да разузнае и да влезе в комплекса, да открие задния вход на мината и да се приближи към капана в гръб. Щеше да научи каква е същността на този капан и след това, ако е необходимо, да промени предназначението му или да го извади от строя. На следващия ден щеше да отиде с колата до главния вход на кариерата без никакви опити да се прикрива, сякаш не знае за капана вътре. По този начин щеше да се добере до своя домакин или домакини. Щом веднъж се озовяха в негова власт, не се съмняваше, че ще съумее да ги подтикне да разкрият какво се крие зад този скъп и абсурдно сложен заговор... и кой беше убил сина му, за да го задейства.
Разбира се, трябваше да се подготви за вероятността да е пропуснал нещо; някое неочаквано усложнение, което щеше да го накара да преработи плановете си. Обаче той беше внимавал много при наблюдението и подготовката и засега тази стратегия сякаш предлагаше най-големите шансове за успех.
Той преглежда още петнайсет минути строителните планове, запаметявайки всеки малък коридор, ниша и стълбище. Самата зоологическа градина е била в мазето, а животните в нея са били държани на безопасно разстояние от зрителите на терасата. До нея се стигаше през малка група помещения, състояща се от клетки и няколко манипулационни и ветеринарни кабинета. За да стигне до градината, Пендъргаст трябваше да мине през тези помещения, а оттам да стигне до задния вход на мината.
Извади своя „Лес Беър“ от жабката на колата, провери го и пъхна оръжието под колана. Слезе от автомобила с чертежите в ръка, тихо затвори вратата и остана да чака в мрака, напрегнал всички сетива. Сърпът на луната беше отчасти закрит от тънки облаци и хвърляше слаба светлина, достатъчна за свръхестествените му сетива. Джинсите, каубойските ботуши и джинсовата му риза бяха изчезнали: сега носеше черни панталони, черни обувки с каучукови подметки и черно поло под тактическата жилетка в същия цвят.