10 ч. – Състезание по водни ски
14 ч. – Продължение на състезанието с моторници
16 ч. – Конкурс „Мис езеро Солтън"
20:30 ч. – Танци в голямата бална зала с оркестъра на Върн Уилямс и звездата на вечерта Джейн Джестър;
23 ч. – „Джунглата оживява“ – разглеждане на животните и безплатни коктейли.
Пендъргаст се обърна към сводестата врата, която водеше в салона. Прозорците му бяха затворени с капаци и макар няколко от ребрата да бяха увиснали или изпаднали, а стъклата счупени, помещението беше много тъмно. Пендъргаст бръкна в един от джобовете на жилетката, извади очила за нощно виждане с усилвател на изображението от трето поколение, намести уреда на главата си и го включи. На мига околността стана ясно видима: столове, стени, полилеи – всичко очертано в призрачно зелено. Агентът завъртя едно копче на очилата, за да регулира яркостта на електронно-оптическия усилвател, след това тръгна да прекосява помещението.
Беше голямо, със сцена в единия ъгъл и дълъг сферичен бар, който заемаше почти цялата далечна стена. Кръгли маси бяха подредени в останалата част от салона. По масите и на пода лежаха счупени коктейлни чаши, а съдържанието им отдавна се бе изпарило и застинало в катранени утайки. На самия бар, макар алкохолът отдавна да беше изчезнал, можеха да се видят спретнати редици от салфетки и купички, пълни с коктейлни пръчици – всичко покрито с фин слой прах. Рамкираното с мрамор огледало зад бара се беше спукало, а върху бара и пода лежаха мътно проблясващи парченца. То беше свидетелство за сумрачната отдалеченост на солтънския „Фонтебло“ – или може би на усещането за нервно безпокойство, каквото само една обитавана от духове къща може да излъчва. Затова вандалите и вехтошарите като Кают не бяха успели напълно да я плячкосат. Вместо това старият хотел в по-голямата си част оставаше капсула на времето за поколението на „Глутницата плъхове“, изоставена на времето и неговите капризи.
Една от стените на салона беше панорамен прозорец, който бе преживял хода на времето само с няколко малки пукнатини. Обаче беше покрит с такава кора солни кристали, че беше станал почти непрозрачен. Пендъргаст отиде до него, почисти малка част с хартиена кърпичка, после погледна оттам. Отдолу лежеше кръгла клетка, а покрай нея бяха подредени салонни столове като около закрит басейн. С тази разлика, че там, където обикновено би трябвало да е плувният басейн, сега зееше черна дупка, облицована с тухли и заобиколена от метална защитна ограда. Тя се извисяваше на около пет метра и приличаше на пастта на свръхголям кладенец. След като се вгледа внимателно с очилата за нощно виждане, Пендъргаст реши, че в черния мрак на дупката различава горните извити пластмасови листа на няколко изкуствени палми.
Зоологическата градина. Не беше трудно да си представиш как тук под звездното небе преди половин век са се срещали холивудски величия и комарджии с пълни чаши в ръце. Смехът им и звън на кристал са се смесвали с рева на дивите зверове, докато са отпивали от уискито със сода и са гледали животните, които са се мятали долу.
Пендъргаст наум прегледа плановете на хотела и картата на мината „Златният паяк“. Зоологическата градина беше разположена точно върху задния вход на мината, използвайки тунела като място, където животните да се мятат насам-натам под погледите на гостите.
Дръпна се от прозореца и вдигна подвижния плот на бара, за да се озове на мястото на бармана. Мина покрай празните лавици, на които някога са стояли безброй бутилки фин коняк и марково шампанско, като внимаваше да не стъпва върху парчетата стъкло. Накрая се озова пред покрита с паяжина врата с едно-единствено кръгло прозорче в горния край. Той я бутна и тя поддаде с тихо скърцане, а паяжините се разделиха беззвучно. Чу тихото топуркане на гризачи. До ноздрите му стигна миризма на застояло, гранясало и изпражнения.
Отвъд вратата следваше лабиринт от кухни, складове и места за заготовка на продуктите. Агентът мина безшумно през тях, поглеждайки насам-натам с очилата, докато не откри вратата, която водеше към бетонно стълбище надолу.
Помещенията за оборудването в мазето на комплекса бяха резервни и функционални като долните палуби на пътнически кораб. Пендъргаст мина покрай едно котелно и няколко складови района – единият беше пълен с гниещи шезлонги и плажни чадъри, а другият с полици, пълни с подредени на купчини изядени от молците униформи на камериерки. Накрая стигна до желязна врата.