Тук отново се спря, за да си припомни разположението на хотела. Тази врата водеше до мястото, където работеха с животните: клетки, ветеринарни грижи, хранене. А отвъд нея беше самата зоологическа градина – и задният вход на кариерата.
Пендъргаст се опита да отвори вратата, но след толкова години металът беше ръждясал и не искаше да поддаде. Опита отново, този път упражнявайки много по-силен натиск, докато тя се отвори пет сантиметра с неприятно скърцане. Бръкна в един от джобовете на тактическата жилетка, извади малък кози крак и го приложи на десетина места по краищата на вратата, за да я освободи от ръждата, а после използва и дълбоко проникващ флотски разтворител на ръжда. Когато този път опита да я бутне, тя се отвори толкова, колкото да мине.
Отвъд нея се простираше коридор, облицован с бели порцеланови плочки. От двете му страни се редуваха отворени врати, а зад тях – езера от мрак въпреки очилата за нощно виждане. Пендъргаст напредваше предпазливо. Дори днес, след толкова години, миризмата на диви животни и изпражнения на едър дивеч тежеше във въздуха. Отляво имаше помещение с четири големи клетки от железни пръчки и врати за хранене. То се отваряше към друго помещение – облицован с плочки ветеринарен кът за прегледи и както изглеждаше, малки хирургически намеси. Малко по-надолу коридорът свършваше пред друга метална врата.
Пендъргаст се спря и се вторачи във вратата през очилата за нощно виждане. Знаеше, че зад нея се намира манипулационната – тук животните щяха да бъдат упоени, ако се наложи, за лечение, почистване или някакви специални манипулации. Онова, което можеше да разбере от плановете, бе, че помещението е играло ролята на нещо като въздушен шлюз. Пресечна точка между подземната зоологическа градина и контролираната атмосфера в района на манипулационната.
Плановете не информираха точно как е била построена зоологическата градина върху задния вход на мината. Също така не показваха дали мината е била запечатана, или е била отворена към зоологическата градина. Той беше подготвен и за двете възможности. Ако е запечатана, разполагаше със средства да я разбие: длета, чук, шперцове, кози крак и смазка.
Тази втора метална врата също се оказа ръждясала, но не толкова, затова Пендъргаст успя да я отвори без големи трудности. Той застана на прага и огледа помещението пред себе си. Беше малко и много тъмно, облицовано с порцеланови плочки, по стените траверси и буфери, а по тавана няколко затворени отдушника. Било е запечатано толкова добре, че бе съхранено от стихиите и беше в по-добро състояние от останалата част на руината – или поне почти. Стените бяха чисти и сякаш проблясваха под болнавата светлина в неговите очила...
Внезапно ужасен удар в тила го запрати на земята. Просна се по корем замаян, а когато главата му малко се проясни, видя своя нападател застанал между него и вратата: висок, с добра мускулатура. Носеше камуфлажни дрехи и очила за нощно виждане, а в ръка стискаше полуавтоматичен .45 калибър, който сочеше към него.
Пендъргаст бавно дръпна ръката си от жилетката, оставяйки своя „Лес Беър“ на място. Изправи се бавно, докато вратата зад мъжа се затвори сякаш от само себе си с ясно доловимо щракване. Показа по всички възможни начини пълно подчинение и готовност за сътрудничество, затова държеше ръцете си на показ и се движеше бавно, докато се възстановяваше от изненадващата засада. Абсолютната пустота на мястото, прахолякът и следите на отминалите десетилетия го бяха приспали и накарали да изпита лъжливо усещане за уединеност.
Свръхестествената острота на сетивата му бързо се възстанови.
Мъжът не беше продумал, нито помръднал. Обаче Пендъргаст можа да види как стойката му се отпуска малко, защото усещането му за крайна готовност отслабна, докато агентът продължаваше чрез телесния си език да изразява, че е под пълния контрол на нападателя.
— Какво става? – попита той с жални покорни нотки и възвърнат тексаски акцент. – Защо ме удари?
Мъжът не отговори.
— Аз съм просто колекционер на артефакти, който проверява това място. – Почти пълзешком Пендъргаст пристъпи крачка напред. – Моля те, не ме убивай.
Той отново сви глава между раменете и падна на колене с потиснато ридание.
— Моля.
Козият крак в джоба на жилетката – след малко помощ от негова страна – падна със звън върху плочките на пода. В тази милисекунда на разсейване Пендъргаст се надигна и с експлозивно движение удари китката на мъжа, счупи я и запрати пистолета на пода. Вместо да се хвърли за пистолета си обаче, мъжът се завъртя върху стъпалото на единия си крак, а другия стовари толкова бързо в стил карате върху гърдите на Пендъргаст, че той не успя да извади оръжието си. Отново се оказа повален на пода, обаче този път не беше изненадан и успя да се претърколи и да избегне друг жесток ритник. Скочи на крака и избегна едно сото маваши гери — ритник с полузавъртане от вън навътре. Блокира с тока на обувката си коляното на мъжа от вътрешната страна и докато отскачаше назад, чу пукота на неговите сухожилия. Нападателят залитна, нанесе прав удар с юмрук. Пендъргаст го избегна, направи лъжливо движение и след като противникът не го улучи, отговори с удар в лицето, а пръстите му бяха в позиция „тигрова лапа“. Мъжът отстъпи, ударът го пропусна за по-малко от сантиметър и той успя да стовари юмрук в стомаха на агента и за малко не му изкара въздуха.