— Което означава, че още не знае всичко за него.
— А може и да знае и като се преструва, че проявява интерес, иска да ни прати в погрешна посока. – Слейд пусна крива усмивка, докато дъвчеше.
Англър се наведе, придърпа лист хартия и написа стенографски няколко бележки. Обичаше стенографския запис не само заради бързината, а и защото толкова отдавна беше изгубил популярност, че правеше бележките му сигурни като шифрованите. След като свърши, бутна листа настрана.
— Ще изпратя екип в Калифорния да провери тази мина и да разпита мъжа в затвора на Индио. Също така ще се обадя на Д’Агоста и ще поискам всичко, което има за случая в музея. Междувременно искам ти тихичко - тихичко — да изровиш всичко, което можеш да намериш за Пендъргаст. Цялата му история: досието му, арести и осъждания, похвали и порицания – всичко. Имаш неколцина приятели в Бюрото. Заведи ги да пийнете. Не пропускай слуховете. Искам да знам всичко за този човек.
Лицето на Слейд бавно се разтегна в усмивка. Това беше задача точно по негов вкус. Стана от мястото си, без да каже нещо, и излезе от кабинета.
Англър отново се облегна удобно, пъхна ръце зад главата си и се вторачи в тавана. Прехвърли наум цялото си досегашно вземане-даване с Пендъргаст: първата им среща тук в този кабинет, когато агентът прояви забележително нежелание за съдействие; аутопсията, по-късната среща в склада за доказателства, когато Пендъргаст перверзно не прояви никакъв или много малък интерес към разкриването на убиеца на сина си; и днес отново в този кабинет, когато внезапно се беше преобразил в олицетворение на прямотата. На Англър тази рязка промяна приличаше на често срещаната тема в много от гръцките митове, които познаваше толкова добре: предателството. Атрей и Тиест, Агамемнон и Клитемнестра. Сега, докато гледаше тавана, осъзна, че докато през изминалите седмици беше изпитвал съмнение и раздразнение към Пендъргаст, през това време у него бавно се бе развивало друго чувство към него: черна подозрителност.
34.
В сиво-кафява стая на последния етаж на американското консулство в Рио де Жанейро специалният агент Пендъргаст нервно крачеше насам-натам. Помещението беше малко и спартански обзаведено: бюро и няколко стола плюс задължителните снимки на президента, неговото вице и държавния секретар, спретнато подредени на една от стените. Климатикът хриптеше и потракваше, вграден в един от прозорците. Полетът от Ню Йорк и предхождащото го бързане да уреди всичко, което беше нужно, за да го осъществи, го бяха уморили. Затова от време на време спираше, подпираше се на облегалката на някой от столовете и си поемаше няколко пъти дълбоко дъх. След това продължаваше обиколките, като от време на време хвърляше поглед през единствения прозорец на стаята, който гледаше към хълм, покрит с безброй паянтови постройки. Покривите на почти всички бяха в едно и също бежово, но стените сияеха ярко в различни цветове на утринното слънце. Отвъд се простираха проблясващите вълни на залива Гуанабара, малко по-натам стърчеше Захарната глава.
Вратата се отвори и в стаята влязоха двама души. Първия разпозна като агент на ЦРУ от Сектор Y, облечен в ненабиващ се на очи сив костюм. Придружаваше го по-нисък, набит мъж с униформа, по която се виждаха множество еполети, значки и медали.
Агентът от ЦРУ не показа, че с Пендъргаст вече са се срещали. Той се запъти към него с протегната ръка.
— Аз съм Чарлз Смит, помощник на генералния консул, а това е полковник Азеведо от АБИН – Бразилската разузнавателна агенция.
Пендъргаст се здрависа и с двамата, след което всички седнаха. Пендъргаст не беше казал нищо за своите документи – очевидно нямаше нужда от препоръки. Забеляза как Смит хвърля око на компютърния екран, сякаш не беше много на ти с машината, и се запита от колко време човекът изпълнява тази задача под прикритие.
— Тъй като донякъде познавам вашето положение – продължи Смит, – помолих полковник Азеведо да се постави на наше разположение, с което той най-любезно се съгласи.
Пендъргаст кимна в знака на благодарност.
— Тук съм във връзка с операция „Горски пожар“.
— Разбира се – потвърди Смит. – Може би ще въведете полковник Азеведо в подробностите?
Пендъргаст се обърна към полковника:
— Целта на операция „Горски пожар“ беше с помощта на чуждестранни и домашни сили да се следи за появата на лице, което представлява интерес за Ленгли и за мен лично и което изчезна преди осемнайсет месеца в бразилската джунгла.
Азеведо кимна.
— Преди две седмици трупът на същото лице се озова пред входната ми врата в Ню Йорк. С това ми беше предадено послание. Тук съм, за да открия кой е изпратил посланието, защо е било изпратено и какво означава.