А и да беше, нямаше да има значение.
Пендъргаст се опита да потисне треперенето на ръцете си, вдига оръжието и с нокти издърпа малка гумена тапа. Наклони пистолета и внимателно плъзна от цевта върху масата миниатюрна спринцовка и няколко хиподермични игли. Сложи една от тях на спринцовката и я остави настрана.
След това насочи вниманието си към един от резервните пълнители. Извади най-горния патрон и с малки плоски клещи, които изрови от джоба на сакото си, внимателно измъкна куршума от гилзата. Взе от чекмеджето на бюрото лист хартия и го сложи на плота, внимателно обърна гилзата и изсипа съдържанието й върху хартията. Вместо барут от нея се посипа фин бял прах.
С опакото на ръката си Пендъргаст избута празната гилза и безполезния куршум настрана. Протегна се за тоалетната чанта, придърпа я и извади две флакончета с таблетки, продавани само с рецепта. В едното имаше полусинтетичен опиоид, използван като болкоуспокояващо, а в другото – релаксант за мускули. Пендъргаст извади по две таблетки от всяко флаконче, сложи ги върху листа хартия и използвайки лъжица от близката количка за обслужване по стаите, стри хапчетата на фин прах.
Сега върху листа имаше три малки купчинки. Пендъргаст грижливо ги смеси и загреба праха с лъжицата. От тоалетната чанта извади запалка, намести я под лъжицата и запали. Под въздействието на топлината прахът започна да потъмнява, да се пени и втечнява.
Пендъргаст пусна запалката на бюрото и хвана лъжицата с две ръце, защото още един болезнен спазъм разтърси тялото му. Изчака минутка, оставяйки токсичната смес да изстине. После натопи върха на иглата и напълни спринцовката.
Остави лъжицата да падне на бюрото с лек звън; най-трудната част беше свършила. Сега бръкна за последен път в тоалетната чантичка и извади парче ластик. Вдигна ръкава на ризата си и върза парчето гума на бицепса, сви ръка в юмрук и го стегна със зъби.
В сгъвката на лакътя се показа вена.
Задържайки края на гумата внимателно със зъби, вдигна спринцовката със свободната си ръка. Разпределяйки движенията си между спазмите, които разтърсваха крайниците му, вкара върха на иглата във вената. Почака малко и отвори уста, за да освободи ластика. Бавно и предпазливо избута буталото до долу.
Остави очите си да се затворят, спринцовката да стърчи от ръката и замря на мястото си няколко минути. После отново отвори очи, извади спринцовката и я остави настрана. Пое си предпазливо дъх като човек, който опитва температурата на водата.
Болката беше изчезнала, спазмите – също. Чувстваше се слаб и дезориентиран, но можеше да функционира.
Унесен като човек, току-що станал от сън, се изправи. Със затруднения си сложи кобура и накрая облече сакото. Извади значката от ФБР и служебната карта от джобовете си и ги заключи в стенния сейф, оставяйки у себе си само паспорта и портфейла. Огледа се за последен път и излезе от апартамента.
36.
Входът на Града на ангелите се намираше на тясно отклонение от улица в Северната зона на Рио. На пръв поглед фавелата по-надолу по улицата не изглеждаше твърде различна от съседния район Тижука. Състоеше се от сивкави бетонни кутии, високи три-четири етажа, струпани нагъсто в лабиринт от улички – почти средновековни в своите извивки и преплитания. Най-близките сгради бяха сиви, но по-нататък цветовете се променяха в зелено и червено-кафяво, докато гетото се катереше по стръмните склонове, простиращи се в северна посока, следвайки хилядите облачета пушек, които се вдигаха от готварските огньове и се рееха почти прозрачни под горещото слънце. Едва когато Пендъргаст забеляза двамата младежи, облегнати на празни бензинови варели, по шорти и джапанки, с преметнати на голите рамене автомати – постове, които проверяваха всички влизащи и излизащи – осъзна, че се намира на входа на една съвсем различна част от Рио де Жанейро.
Той се спря в пасажа, полюшвайки се едва забележимо. Лекарствата, които беше взел, повишиха издръжливостта му, но помрачаваха съзнанието му и забавяха рефлексите му. В неговото състояние щеше да е прекалено рисковано да опитва някаква маскировка. Пендъргаст знаеше само няколко думи на португалски и във всеки случай никога не би успял да се справи с жаргона – различен във всяка от фавелите. Ако наркотърговците и техните пазачи в Града на ангелите го сметнеха за ченге под прикритие, щяха да го убият веднага. Единствената възможност беше да няма никаква маскировка и да се набие на очи като глава на кол.