Агентът кимна.
— Значи се е случило онова, от което се страхуваше – каза Фабио.
Пендъргаст го погледна. Знаеше, че бразилските наркобарони се обличат точно така, че така живеят и така се въоръжават. Напъна се да си спомни думите на полковник Азеведо: „Градът на ангелите е най-голямата, най-яростната и най-силната от фавелите. Наркобароните, които я ръководят, са не само безскрупулни, но и безстрашни“.
— Единственото, което искам, е информация.
— Ще я получите. Всъщност мое задължение е да ви я дам. Ще ви разкажа историята. Историята на вашия син Олбън.
39.
След като се върна на мястото си зад бюрото, Фабио допи бутилката „Бохемия“ и я бутна настрана. Тя веднага бе заменена с нова. Вдигна снимката от плота на бюрото, докосвайки я с върховете на пръстите си с жест, който наподобяваше милувка. После я остави отново на бюрото и погледна Пендъргаст.
Той кимна.
— Преди да умре, кога го видяхте за последен път жив?
— Преди осемнайсет месеца в Нова Годой. Изчезна в джунглата.
— Тогава ще започна разказа си от тази точка. Вашият син Олбън живя с малко индианско племе дълбоко в амазонската тропическа гора. За него това беше трудно време, което прекара във възстановяване и как му казвахте... Прегрупиране. Имаше планове за себе си и за света. И планове за вас, друже.
Не му отне много време, за да разбере, че не може да осъществи плановете си по средата на джунглата. Дойде в Рио и бързо потъна в нашата фавела. Това не му беше трудно. Знаете добре, господине, както и аз, че беше майстор на маскировката и заблудата. Освен това говореше съвършен португалски плюс няколко диалекта. В Рио има стотици фавели и той направи добър избор. Гетото е идеалното място да намериш убежище, без да се страхуваш, че ще бъдеш открит.
— Градът на ангелите – кимна Пендъргаст.
Фабио се усмихна.
— Точно така, друже. Тогава беше различно място. Той уби тук човек – самотник, и открадна дома и самоличността му. Превърна се в бразилски гражданин на име Адлер, на двайсет и една, и с лекота се вписа в живота на фавелата.
— Да, типично за Олбън.
За миг очите на Фабио блеснаха.
— Не го съдете, драги, докато не чуете историята му. Особено ако не сте живели на място като това. – И той направи жест, с който сякаш обхващаше цялото гето. – Зае се с внос-износ, което му осигуряваше повод да пътува по света.
Мъжът отвинти капачката на бирената бутилка и отпи глътка.
— По това време Градът на ангелите се управляваше от гангстер, известен като О Пуньо – Юмрука, и неговата шайка. Беше получил прякора си заради твърде бруталния и интимен начин, по който убиваше своите врагове. Олбън-Адлер не беше впечатлен от Юмрука и неговата банда. Техният неорганизиран начин за вършене на работа беше пълна противоположност на възпитаното у него чувство за ред. Възпитано едва ли не от самото му раждане, нали, господине? – И той се усмихна многозначително на Пендъргаст. – Адлер се забавляваше да обмисля колко много по-добре би управлявал фавелата, макар да имаше много по-належащи неща наум. Тогава всичко се промени.
Фабио замълча. Пендъргаст почувства, че мъжът го чака да каже нещо.
— Изглежда знаете много за моя син – отбеляза той.
— Той беше мой... приятел.
Пендъргаст запази безизразно лице, когато чу това.
— Олбън срещна едно момиче – дъщеря на норвежки дипломат. Казваше се Даника Егланд, но беше известна на всички като Ангела на фавелата.
— Ангела на фавелата – повтори Пендъргаст.
— Спечели си прякора със смелото влизане тук, за да раздава лекарства, пари и храна и да пропагандира образование и независимост сред потиснатите. Разбира се, водачите на фавелата й нямаха доверие. Обаче трябваше да се примирят заради нейната огромна популярност сред обитателите и нейния баща дипломат. Даника направи силно впечатление на Адлер. Тя притежаваше самоувереност, смелост и красота, която беше много... много... – Накрая Фабио размаха ръце пред лицето на Пендъргаст.
— Нордическа – помогна му той.
— Това е думата. По това време обаче, както вече казах, Адлер беше зает с други неща. Прекарваше много време в проучване.
— Проучване на какво?
— Не знам. Обаче документите, които четеше, бяха стари. Научни, химически формули. След това замина за Америка.