Отметна косата си и погледна часовника. Тъкмо минаваше три сутринта, опасно време. Отново се изтегна, облегна глава на ръцете си и се загледа в него. Спомените й от вечерта бяха достатъчно ясни, без празни петна. Знаеше, че му се бе нахвърлила, и това едновременно я смущаваше и развеселяваше.
Беше прав да спре, преди нещата да бяха излезли извън контрол. Знаеше, че е бил прав.
Ала, о, как й се искаше да я бе взел още там на пода. Да я бе взел, преди да бе имала всичкото това време да разсъждава кое е правилно и кое неправилно, преди да се бе замислила за последствията.
Част от тази празнота в нея сега щеше да е запълнена, някои от неопределените желания задоволени.
Въздъхна, обърна се по гръб и се загледа в тавана. И все пак той бе прав да спре. Тя трябваше да помисли.
Затвори очи, не за да се опита да заспи, а за да се върне в спомените си. Кои бяха жените, които бе сънувала? И къде бяха те сега? Неусетно се унесе.
На следващата сутрин Кейд се събуди схванат. Когато се протегна, костите му изпукаха. Разтърка лицето си с ръце и дланите му изстъргаха върху наболата брада. В момента, в който очите му се проясниха, огледа стаята. Диванът бе празен.
Можеше да помисли, че я бе сънувал, ако не бяха натрупаните по пода книги и листи. Всичко приличаше на сън — красивата разтревожена жена без минало, която в един и същ момент влезе в живота и в сърцето му. В утринната светлина той се чудеше доколко връзката, която чувстваше с нея, бе плод на романтичните му настроения. Любовта от пръв поглед бе нещо романтично и при най-добрите обстоятелства.
А това едва ли бяха най-добрите обстоятелства.
Бейли нямаше нужда той да се захласва по нея, напомни си Кейд. Тя имаше нужда умът му да е бистър. Да си мечтае за начина, по който се бе обвила около него и го бе помолила да прави любов с нея просто не помагаше на логичното мислене.
Трябваше му кафе.
Стана, опита се да разкърши рамене и се запъти към кухнята.
А Бейли бе там, красива като картинка и спретната. Златистата й блестяща коса бе опъната назад с прост ластик, бе облякла раираните синьо-бели панталони, които той й бе купил, и бяла тениска. Бе се опряла с една ръка на масата, в другата държеше димяща чаша и гледаше през прозореца към задния му двор, където между кленовете и цъфналите рози висеше въжен хамак.
— Рано ставаш.
Ръката й стреснато подскочи, после тя се обърна към него и се усмихна. Когато го видя, разрошен от съня, сърцето й продължи да бие малко прекалено бързо.
— Направих кафе. Надявам се, че нямаш нищо против.
— Миличка, ти ми спаси живота — изрече Кейд прочувствено и посегна да си вземе чаша.
— Изглежда знам как да правя кафе. Очевидно някои неща ми идват естествено. Дори нямаше нужда да се замислям. Малко е силно. Сигурно го обичам силно.
Той вече допиваше чашата си, наслаждавайки се на вкуса, на начина, по който кафето го разтърси.
— Идеално е.
— Добре. Не знаех дали трябва да те събудя. Не бях сигурна по кое време тръгваш за работа и колко време ти трябва да се приготвиш.
— Днес е събота и има три почивни дни, защото в понеделник е празник.
— Какъв празник?
— Четвърти юли. — Доля си чашата. — Фойерверки, картофена салата, духова музика.
— А-ха. — Пред очите й изплува образът на малко момиченце, седнало в скута на жена, докато в нощното небе избухваха светлини. — Разбира се. През почивните дни няма да ходиш на работа. Сигурно имаш планове.
— Да, имам планове преди обед да отидем в офиса. Мога да ти покажа в какво се състои работата. Днес няма да можем да свършим нещо много, защото всичко е затворено, обаче можем да започнем да подреждаме.
— Не искам да си проваляш празниците. Аз с удоволствие ще отида да оправя кабинета ти, а ти можеш…
— Бейли, аз искам да правя това с теб.
Тя остави чашата си и сплете ръце.
— Защо?
— Защото така ми се струва правилно. Доколкото разбирам, това, което не можеш да измислиш съзнателно, го правиш по инстинкт. — Очите му с цвят на морска мъгла обходиха лицето й и се спряха върху нейните. — Приятно ми е да мисля, че не случайно си избрала точно мен.
— Изненадвам се, че го казваш след начина, по който се държах снощи. Сигурно всяка нощ обикалям баровете и си избирам разни непознати мъже.
Кейд се засмя в чашата си. По-добре бе да се засмее, отколкото да простене.
— Бейли, ако те хваща от една чаша вино, съмнявам се, че прекарваш много време по барове. Никога не съм виждал някой да се отреже толкова бързо.