Но първо имаше някои други идеи.
Най-напред трябваше да провери нещо важно. Хвана отново телефона и започна да върти. Намери детектив Мик Маршал у дома му.
— По дяволите, Кейд, днес е събота. Навън двадесет души умират от глад, а кюфтетата изгарят на скарата.
— Правиш купон, а не си ме поканил? Съкрушен съм.
— Не каня на барбекю момчета, които си играят на полицаи.
— Сега вече наистина ме обиди. Спечели ли онова уиски?
— Отпечатъците, които ми изпрати, не съвпадат с нищо регистрирано. Нищо не изскочи.
Кейд изпита едновременно облекчение и смут.
— Добре. Още нищо ли не си чул за изчезнал камък?
— Може би ще ми кажеш какъв е този камък.
— Голям и лъскав. Ако са съобщили за него, няма начин да не чуеш.
— Нищо не е съобщено и мисля, че главата ти е пълна с камъни, Парис. А сега, освен ако не искаш да ми разкажеш, чакат ме гладни гърла.
— Ще ти се обадя по-късно. И за уискито. Затвори и потъна в мисли.
Светкавиците продължаваха да се връщат в сънищата на Бейли. Вечерта, преди да дойде в кантората му, бе имало гръмотевични бури. Можеше да е наистина толкова просто — едно от последните неща, които тя си спомняше, да бяха светкавиците и гръмотевиците. А може би просто имаше страх от бури.
Бейли говореше и за тъмнина. Онази нощ в центъра бе спирал токът. Той вече бе проверил. Може би тъмнината бе буквална, а не символична.
Сигурно е била на закрито. Не бе споменавала нищо за дъжд, нито че е била мокра. Вътре в къща? В сграда с офиси? Ако това, което й се бе случило, й се бе случило нощта, преди да дойде при него, тогава бе почти сигурно, че то се бе случило във Вашингтон.
Ала нямаше никакво съобщение за липсващ диамант. В сънищата й продължаваше да се появява и числото три. Три камъка. Три звезди. Три жени. Триъгълник. Символичен или истински?
Започна отново да пише, в две колони. В едната изброяваше спомените от сънищата като буквални неща, в другата като символизъм.
И колкото по-дълго работеше, толкова повече стигаше до идеята, че истината бе комбинация от двете.
Приготви се да пълзи по корем и вдигна за последен път телефона. Съпругът на сестра му Мъфи бе от семейство, което се занимаваше с един от най-старите и престижни бизнеси на Източното крайбрежие. Бижутери Уестлейк.
Когато Кейд излезе от кабинета си, ушите му още звъняха и нервите му бяха опънати. Това бяха обичайните последствия от разговорите със сестра му. Но беше изпросил каквото искаше.
Шокът, който изживя, когато влезе в чистата подредена стая и видя как Бейли седи пред компютъра и трака по клавиатурата, веднага му оправи настроението.
— Ти си богиня. — Той грабна ръката й и я обсипа с целувки. — Направила си чудеса.
— Беше много мръсно. Направо отвратително.
— Да, вероятно. Тя свъси вежди.
— В чекмеджетата имаше мухлясала храна.
— Не се и съмнявам. Ти можеш да работиш на компютър.
Бейли се намръщи към екрана.
— Очевидно. Беше както когато сутринта правих кафе. Без да се замислям.
— Щом можеш да работиш, знаеш и как да го изключиш. Да отидем в центъра. Ще ти купя сладолед.
— Едва съм започнала.
— Това може да почака. — Посегна да изключи компютъра, ала тя го плесна през ръката.
— Не, не съм го съхранила. — Като си мърмореше под носа, натисна няколко клавиша с такава самоувереност, че сърцето му се преизпълни с възхищение — Ще ми трябват още няколко часа да приведа нещата тук в ред.
— Ще се върнем. Ще се помотаем два часа, после ще имаме сериозна работа.
— Каква работа? — попита Бейли и стана.
— Осигурил съм ти достъп до рефрактомер — издърпа я през вратата. — Какъв сладолед искаш?
ПЕТА ГЛАВА
— Зет ти е собственик на „Уестлейк“?
— Не лично той. Семеен бизнес.
— Семеен бизнес. — Главата на Бейли още се въртеше. По някакъв начин от разчистването на мухлясали сандвичи от кантонерката се бе озовала на стълбите на мемориала на Линкълн и ядеше ягодов сладолед. Това само по себе си бе смущаващо, ала начинът, по който Кейд се провираше през движението, караше на зигзаг и минаваше на жълто, съвсем я бе замаял.
— А-ха. — Той нападна своя шоколадов сладолед с ядки. Тъй като Бейли не бе изразила предпочитания, за нея взе ягодов, защото това му се струваше по-момичешки вкус. — Имат клонове из цялата страна, но основната им база е тук. Мъфи се запознала с Роналд на благотворителен турнир по тенис, когато го ударила по главата с една висока топка. Много романтично.
— Разбирам. — Или поне се опитваше. — И той се съгласи да ни позволи да ползваме оборудването?