Той усещаше аромата й, вкуса й, тялото й.
— Аз знам всичко, което ми трябва да знам.
Тя поклати глава.
— Ала аз не го знам. — Отдръпна се и погледна в очите му. — Аз не го знам — повтори Бейли. И когато се отскубна и тръгна бързо през тълпата, Кейд не я спря.
Тя отиде в тоалетната. Имаше нужда да остане сама, да си поеме дъх. Трябваше да си напомни, че колкото и да й се искаше, животът й не бе започнал в мига, когато влезе в малкия претрупан кабинет и за пръв път видя Кейд Парис.
Помещението бе почти толкова претъпкано, колкото и дансингът. Жените се разкрасяваха пред огледалата, говореха за мъже, оплакваха се от други жени. Миришеше силно на лак за коса, парфюм и пот.
Бейли пусна студената вода в един от тесните умивалници и наплиска сгорещеното си лице. Бе танцувала в шумен нощен клуб и бе пищяла от смях. Бе позволявала на мъжа, когото желае, да я докосва интимно, без да я интересува кой гледа.
И когато вдигна лице и видя отражението си в мръсното огледало, знаеше, че никое от тези неща не бе привично за нея.
Това бе нещо ново. Както и Кейд Парис бе нов. И тя не знаеше как всичко това би намерило място в живота, който бе неин.
Случваше се прекалено бързо, помисли Бейли и извади от чантата си четка. Чантата, която той й бе купил, четката, която той й бе купил, каза си тя и я заляха чувства. Всичко, което бе в момента, дължеше на него.
Какво изпитваше към него? Задължение, благодарност? Желание?
Никоя от жените, наблъскани с нея в помещението, не се безпокоеше за такива неща. Никоя не си задаваше такива въпроси за мъжа, с когото току-що бе танцувала. За мъжа, когото искаше или който я искаше.
Те всички щяха да се върнат и отново да танцуват. Или да си отидат у дома. Тази нощ щяха да правят любов, ако имаха настроение. А утре животът им просто щеше да си продължи.
Но Бейли трябваше да пита. А как можеше да знае отговора, когато не знаеше коя е? И как можеше да го вземе или да му се отдаде, преди да бе разбрала?
Стегни се, заповяда си тя и методично прокара четка през разрошената си коса. Време е да станеш разумна, практична. Спокойна. Удовлетворена, че косата й бе отново в ред, Бейли пъхна четката обратно в чантата.
Влезе дългокрака наперена червенокоса с къса коса и силен грим.
— Кучият му син ме хвана за задника — съобщи тя на присъстващите, пъхна се в една кабинка и затръшна вратата.
На Бейли й причерня, зави й се свят и тя се вкопчи в чешмата. Ала коленете й бяха така омекнали, че се опря на умивалника и се задъха.
— Хей, добре ли си?
Някой я тупаше по гърба и гласът звучеше като бръмчене в главата й.
— Да, само съм малко замаяна. Добре съм, нищо ми няма. — С две ръце започна да плиска със студена вода лицето си.
Когато реши, че краката вече я държат, грабна няколко салфетки и изтри капещите си бузи. Залитайки като пияна, излезе от тоалетната и се озова отново в шумния клуб.
Блъскаха я, бутаха я, но Бейли не забелязваше. Някой предложи да й купи едно питие. Някакъв веселяк пиянски предложи да купи самата нея. Тя минаваше през тълпата, без да вижда нищо, освен ослепителни светлини и тела без лица. Когато Кейд стигна до нея, Бейли беше бяла като платно. Без да задава въпроси, той просто я грабна на ръце и под одобрителните възгласи на околните я изнесе навън.
— Извинявай, зави ми се свят.
— Идеята не беше добра. — Кейд се проклинаше, че я бе довел във второкласен нощен клуб с невъзпитани посетители. — Не трябваше да те водя тук.
— Не, идеята беше чудесна. Радвам се, че ме доведе. Просто ми трябваше малко въздух. — За пръв път осъзна, че той я носи и не знаеше дали да е смутена, или благодарна. — Пусни ме, Кейд, добре съм.
— Ще те заведа у дома.
— Не, няма ли някое място, където можем просто да седнем? Просто да поседим и да вземем малко въздух.
— Разбира се. — Той я пусна да стъпи, ала я наблюдаваше внимателно. — Малко по-надолу по улицата има едно кафене. Можем да седнем отвън, да пием по едно кафе.
— Добре. — Тя се държеше здраво за ръката му и го оставяше да я води. Басът на групата от клуба разтърсваше тротоара. Кафенето през няколко врати бе претъпкано почти колкото клубът. Сервитьорите тичаха да носят кафета, мляко и изстудени плодови сокове.
— Много силен се оказах — похвали се Кейд и й подаде стол.
— Да, наистина. Поласкана съм.
Той седна срещу нея и наклони глава:
— Поласкана ли си?
— Да. Аз може да не помня нищо, но не мисля, че съм глупава. — Въздухът, макар и тежък и топъл, бе прекрасен. — Ти си един невероятно хубав мъж. Като се огледам, дори тук… — Бейли се овладя и наистина огледа малките масички, наблъскани под тъмнозелената тента. — Навсякъде красиви жени. Навсякъде из града, където се разхождахме днес, в клуба, в това същото кафе. Ала ти флиртуваш с мен, затова съм поласкана.