— Разкажи ми за тях.
Бейли се овладя.
— Емджей е вечно в движение. Сменяше си специалностите със същата лекота, с която някои жени си сменят прическите. Ходеше на всякакви курсове. На изпитите получаваше двойки или шестици, в зависимост от настроението. Тя е атлетична, нетърпелива, щедра, забавна, прагматична. През последната година на шега работи в един бар и после заяви, че толкова я бива, та трябва да си има свое заведение. Преди две години си купи една кръчма. Казва се „Емджей“, зад „Джорджия Авеню“, близо до „Дистрикт Лайн“.
Не съм я виждал.
— Това е нещо като квартално заведение. Редовни посетители, ирландска музика през почивните дни. През повечето време сама се справя с хулиганите. Ако не може да ги сплаши или надвика, просто ги изритва. Има черен колан по карате.
— Напомни ми да не я ядосвам.
— Тя ще те хареса. Емджей може да се грижи за себе си, все това си повтарям. Никой не може по-добре да се грижи за себе си от Емджей О.Лиъри.
— А Грейс?
— Тя е красива, сам го видя на скицата. Повечето хора виждат това и не виждат нищо друго. Използва го, когато поиска. Мрази го, ала го използва. — Бейли се загледа в гълъбите, които пърхаха и храчеха важно, и се отдаде на спомените. — Осиротяла рано, по-рано от мен, и е отгледана от една леля във Вирджиния. От нея се е очаквало да се държи добре, да бъде определено нещо. Фонтейн от Вирджиния.
— Фонтейн? Универсалните магазини?
— Да, пари, купища стари пари. Поне достатъчно стари, за да имат блясъка на около век престиж. Тъй като е красива, богата и от добро семейство, от нея се е очаквало да получи подходящото образование, да се свърже с богати хора и да се омъжи добре. Грейс имаше други идеи.
— Не беше ли позирала за… — Кейд замълча и се прокашля.
Бейли само вдигна вежди:
— Да, за „Плейбой“, докато беше още в колежа. Мис Април от престижен университет. Направи го, без да й мигне окото, с идеята да скандализира семейството си и, както каза, да експлоатира експлоататорите. На двадесет и една години вече имаше свои собствени пари и изобщо не я интересуваше какво мислят порядъчните й роднини.
— Никога не съм виждал тази снимка. — Кейд се чудеше дали при тези обстоятелства би трябвало да съжалява, или да е благодарен. — Обаче вдигна голям шум.
— Тя точно това искаше. Грейс обичаше да вдига шум. Известно време се снимаше, защото това я забавляваше. Но не я удовлетворяваше. Мисля, че още търси какво би я удовлетворило. Отделя много усилия за благотворителност, пътува, когато й се прииска. Нарича себе си последния дилетант, ала не е вярно. Прави удивителни неща за децата в неравностойно положение, обаче не го разгласява. Има забележителна състрадателност и щедрост към наранените.
— Кръчмарка, момиче от висшето общество и гемолог. Невероятно трио.
Това я накара да се усмихне.
— Сигурно така изглежда. Ние… Не искам да прозвучи странно, но ние се познахме. Много просто. Предполагам, че няма да разбереш.
— Аз ли няма да разбера? — промълви той. — Аз те познах.
Тя вдигна поглед и срещна очите му.
— Това, че знаеш коя съм, не разрешава нищо. Животът ми е пълна каша. Изложила съм приятелките си на ужасна опасност и не знам как да им помогна. Не знам как да спра онова, което съм започнала.
— Като направиш следващата стъпка. — Кейд вдигна ръката й и леко я целуна. — Ще се върнем в къщата, ще вземем брезентовата чанта и ще се свържем с един мой приятел в полицията. Ще намерим твоите приятелки, Бейли. — Вдигна очи към небето, където облаците закриваха слънцето. — Май най-после ще завали.
Тимъти Салвини изпи още един аналгин. Лицето толкова го болеше, че му беше трудно да мисли. Ала в момента трябваше точно да мисли. Човекът, който бе поръчал да накълцат лицето му, после бе наредил на личния си лекар да го превърже, бе му дал един последен шанс.
Ако до падането на нощта не намереше Бейли и поне един от диамантите, на света нямаше да има място, където да се скрие.
А страхът бе по-силен от болката. Не разбираше как всичко се бе объркало така ужасно. Бе го планирал, нали? Бе изпипал подробностите, докато Томас си бе заровил главата в пясъка. Той бе човекът, с когото се бяха свързали, на когото бяха предложили. Защото той бе умният, напомни си Тимъти. Той бе този, който знаеше как се играе играта.