— Ако не ме беше насилил, може би щях да продължавам да бягам, да се дърпам от всичко. Искаше ми се.
— Било е неизбежно. Било е болезнено. — Той се обърна и улови в длани лицето й. — Но ако не се беше изключила, можеше да се върнеш направо в апартамента си и да тръгнеш да търсиш приятелките си. Той щеше да те намери. Да ви намери всичките.
— Щеше да ме убие. Аз не исках да призная пред себе си това, не можех, предполагам. Повече от десет години съм го приемала за мой брат, дори защитавах него и Томас пред Емджей и Грейс. Ала Тимъти щеше да ме убие. И тях.
Тя потрепери и Кейд кимна:
— Най-доброто, което си направила за вас трите, е че си изчезнала за известно време. Никой няма да те търси тук, на никой не би му дошло наум.
— Надявам се да си прав.
— Прав съм. Сега следващата стъпка е да се обадим на полицията, да ги накараме да обявят Салвини за издирване. Той е уплашен, боли го и е отчаян. Няма да им отнеме много време.
— Тимъти ще си каже кой го е наел. — Бейли малко се поуспокои. — Не е достатъчно силен, за да не си каже. Ако реши, че може да направи някаква сделка с властите, ще я направи. А Грейс и Емджей…
— Ще са добре. Нямам търпение да се запозная с тях. — Кейд отвори вратата. Разнесе се гръм, Бейли погледна разтревожено нагоре и той стисна ръката й. — Всички ще отидем в кръчмата, ще ударим по няколко питиета.
— Ще бъде весело. — Оживена от тази мисъл, тя посегна към ръката му. — Когато всичко това свърши, може би ще можеш да ме опознаеш.
— Любов моя, колко пъти трябва да ти го казвам? Познавам те от минутата, в която мина през вратата ми. — Кейд разклати ключовете и пъхна единия в ключалката.
Единствено слепият инстинкт и вродената потребност да защитава спасиха живота му.
Мярна движението с крайчеца на окото си, блъсна Бейли назад и се хвърли натам. Заради този бърз скок ножът се плъзна по рамото му, вместо да се забие в гърба му.
Болката бе незабавна и остра. Кръвта се просмука през ризата му, преди да бе успял да отвърне на удара. В главата му имаше само една мисъл: Бейли.
— Изчезвай! — извика й той, докато избягваше следващия удар на ножа. — Бягай!
Но тя бе замръзнала, потресена от кръвта, вцепенена от ужасното повторение на едно друго нападение.
Всичко стана много бързо. Бейли едва си бе поела дъх. Ала видя лицето на брат си, И двете му бузи бяха превързани, над лявата му вежда тъмнееше дълбока резка.
В очите му имаше убийство. Отново.
Той се хвърли към Кейд. Кейд се извъртя и хвана китката му. Замряха един срещу друг. Лицата им бяха близо, сякаш бяха влюбени, въздухът бе натежал от миризмата на пот, кръв и ярост.
За момент бяха само силуети в полутъмния коридор и дишаха тежко. Разнесе се гръм.
Тя видя как ножът бавно се приближава към лицето на Кейд, докато острието му се озова почти под брадичката му. После двамата се олюляха заедно върху оплискания с кръв дъсчен под, като танцьори в порнографски танц.
Брат й отново щеше да убие, а тя щеше да стои и да гледа.
Бейли скочи.
Това бе несъзнателно, животинско движение. Тя се хвърли на гърба му, задърпа косата му, като хлипаше и го проклинаше. От внезапния тласък Кейд залитна назад, ръката му се хлъзна, зрението му се замъгли.
Салвини изкрещя от болка, когато Бейли заби пръсти в нараненото му лице, и се отърси от нея. Главата й се удари силно в перилата на стълбата и пред очите й се завъртяха звезди. Но тя отново скочи и се нахвърли върху него като отмъщение.
Кейд бе този, който я отскубна и я хвърли назад, далеч от ножа, който изсвистя край лицето й. После и Кейд, и Тимъти се стовариха върху масата, оттам на пода, и се вкопчиха един в друг, дишащи задъхано като кучета. Единствената мисъл в главата на Кейд бе да оживее достатъчно дълго, за да запази Бейли. Ала ръцете му бяха хлъзгави от кръвта и не държаха здраво.
Събра всичките си сили и успя да извие ръката на Тимъти, да отклони ножа от сърцето си, после го отблъсна. Когато се изправи разбра, че всичко бе свършило. Бейли пълзеше към него и хлипаше името му. Той видя драскотината на бузата й. Успя да вдигне ръка към нея.
— Предполага се да оставиш героизма на мен. — Гласът му и на самия него прозвуча изтънял и далечен.
— Колко зле си ранен? Господи, колко кръв ти тече! — Тя правеше нещо с огъня в рамото му, но това изглежда нямаше значение. Кейд обърна глава и погледна към Салвини. Очите му бяха насочени към него, угасващи, ала все още живи.